Траекторията на движение на Земята заедно със Слънцето в диска на нашата галактика може да има непосредствено влияние върху геоложките и биологичните явления, случващи се на нашата планета.
До този извод е стигнал професорът по биология от Нюйоркския университет Майкъл Рампино.
В статия, публикувана в ежемесечното издание на Кралското астрономическо общество, професорът пише, че редките преминавания на Слънчевата система през концентрации на тъмна материя могат да предизвикват смущения в орбитите на кометите и да водят до допълнително нагряване на земното ядро. Двата тези факта могат да бъдат свързани с масови измирания на видове.
Нашата Слънчева система се намира сравнително в средната част на галактичния диск. В диска са съсредоточени основната маса звезди, междузвезден прах и газ, а също е концентрирана тъмна материя – загадъчна субстанция, която се установява само по гравитационното въздействие.
Според изчисленията на астрономите Земята заедно със Слънчевата система прави един оборот около центъра на галактиката за 250 милиона години. При своето движение около галактичния център Слънчевата система на приблизително всеки 30 милиона години преминава през спиралните ръкави, плътно изпълнени със звезди, междузвездно вещество и висока концентрация на тъмна материя.
Анализирайки движението на Слънчевата система в галактичния диск, Рампино отбелязва, че периодите на преминаване на Земята през спиралните ръкави съответстват на периодите на масови измирания на биологични видове на планетата. Прочутата комета, която е довела до измирането на динозаврите преди около 66 млн. години, е само един от тези примери.
При преминаване през област с висока концентрация на тъмна материя тя със своята гравитация предизвиква смущения в движението на кометите, чиито орбити при обичайни условия лежат във външните покрайнини на Слънчевата система. Кометите от външните покрайнини се устремяват във вътрешните области на системата и Земята се подлага на космическа „атака“.
Но както пише Рампино, кометите са само едно от последствията на такива преминавания. Според професора по време на такива преминавания тъмната материя се натрупва в земното ядро. Там частиците, от които се състои тази материя, започват взаимно да анихилират, като по този начин нагряват допълнително ядрото.
Нагряването на ядрото води до повишена вулканична активност, процеси на газообразуване, изчезване на магнитното поле, изменение на нивото на моретата и океаните. Рампино пише, че гореописаните процеси също показват пикове на всеки 30 милиона години.
Според професора изучаването на периодичните взаимодействия на Земята с тъмната материя може да помогне в нашето разбиране на геоложките и биологичните процеси на Земята.
„Силно ни е провървяло, че живеем на планета, която идеално подхожда за развитие на сложни форми на живот – казва проф. Рампино. – Но историята на Земята изобилства от мащабни измирания на видове и ние с всички сили се стараем да обясним тези събития. Може да се окаже така, че тъмната материя, чиято природа още не е ясна, но от която се състои голяма част от цялата Вселена, е отговорна за тези събития.“
Рампино се надява, че в бъдеще геолозите биха могли да вземат под внимание тези астрофизични данни, за да разберат по-добре събитията, чиито причини, както е прието да се смята днес, се крият непосредствено в самата Земя.
