Слънцето и подобни на него звезди завършват живота си с мощен и практически мигновен взрив, а не във вид на бавно формираща се планетна мъглявина.
Това са изяснили астрономи, публикували наблюденията си за престарял двойник на нашето светило в Astrophysical Journal.
„След няколко милиарда години нашето Слънце ще изчерпа запасите си от ядрено гориво, ще се раздуе и ще се превърне в червен гигант, и ще изхвърли голяма част от своята маса. Резултат от този процес ще бъде бяло джудже, заобиколено от сияеща планетна мъглявина.
И макар всички тези звезди,чиято маса не превишава десет слънчеви, да преживяват този кратък, но важен преход към последния си етап от живот, много детайли от процеса на смъртта на слънцеподобните звезди оставаха загадка за нас“, разказва авторът на статията Хосе Гомес от Института по астрофизика на Андалусия в Гранада (Испания).
Гомес и колегите му изяснили, че подобните на Слънцето звезди не изпитват продължителна агония и умират практически мигновено, по астрономически мерки, като наблюдавали умиращ аналог на Слънцето – звездата IRAS 15103-5754 в съзвездие Пергел, с помощта на орбиталния телескоп „Хершел“ и редица наземни обсерватории.
Тази звезда, както обясняват учените, влиза в клуба редки звезди, които астрономите наричат „водни фонтани“. С това название учените обозначават престарели слънцеподобни звезди, които вече са започнали да умират и да изхвърлят в околното пространство горещи лъчи материя, съдържащи множество молекули вода. Тези молекули изработват голямо количество микровълново лъчение, по което учените откриват такива космически „фонтани“.
Днес на астрономите са известни само 16 подобни светила от двеста милиарда звезди в галактиката, което ги прави особено ценни за науката, като се отчита, че в такова състояние те живеят изключително кратко. Както показали наблюденията на IRAS 15103-5754, тази умираща звезда се оказала още по-уникална, отколкото си мислели в екипа на Гомес.
Gomez et al/IAA-CSIC
„Водните молекули обикновено се разпадат практически веднага след формирането на планетната мъглявина, и в тези редки случаи, когато сме успявали да фиксираме мазерното им лъчение, скоростта на движение на молекулите в тези лъчи беше много ниска. В случая с IRAS 15103-5754 за първи път видяхме излъчване, което се изработваше от вода, движеща се със скорост сто километра в секунда. Успяхме да заснемем прехода на звездата в планетна мъглявина и да проследим това в реално време“, добавя колегата му Луис Миранда.
Толкова висока скорост на движение на молекулите, обяснява Гомес, е възможна само в случай че пораждащата ги звезда се взривява, а не се разпада бавно на слоеве и не се „разпилява“ по Космоса, както се смяташе по-рано.
Това откритие според авторите на статията ще накара астрономите да преразгледат смъртоносния сценарий, който очаква нашето Слънце след няколко милиарда години.
