Особеното разположение на планетите гиганти и отделянето на водород от ядрото на Земята може да са повлияли на изострената пожароопасна ситуация в горите на Бурятия това лято, заявил на Съвещанието на географите от Сибир и Далечния изток в Улан Уде докторът на геофрафските науки и професор от Московския държавен университет Алексей Ретеюм, цитиран от ТАСС.
Водородът влияе на температурата
„Има основания да се смята, че сушата и горските пожари произтичат от дегазацията на ядрото на нашата планета. Водородът от ядрото излиза навън по тектонските пукнатини и разломи, на каквито е богата източната част на Сибир“, казва ученият.
По думите му увеличението на концентрацията на водорода води до „обедняване на концентрацията на озон в атмосферата до височина 22 километра“ и рязък ръст на температурите. „Има пряка връзка – колкото е по-малко озонът, толкова по-висока е температурата.
Тоест съществува зависимост – когато се разрушава озонът, се отделя топлина – пояснява Ретеюм. – Този факт се потвърждава от наблюденията в Якутия, където в продължение на 30 години се води отчет на общото съдържание на озон – то се измерва в единици на Добсън.“
Още едно съвпадение на теорията и практиката е приложимо към ситуацията, наблюдавана през лятото в Бурятия – голямо количество бури, от които възникнали пожари в труднодостъпни горски местности. Според Ретеюм „при ниско съдържание на озон често се наблюдават бури – това е продукт на реакцията между кислорода и водорода.“
Ролята на Космоса
Причините за отделяне на водород от ядрото на Земята се обясняват от професора с влияние от Космоса. „В дните на пролетното равноденствие, а това е март месец, когато Слънцето пресича небесния екватор и сякаш повлича след себе си ядрото, се случват земетресения. И именно водородът дава необходимата енергия за движението на земната кора – на повърхността той се отделя по тектонските пукнатини“, отбелязва географът.
Освен това от Космоса влияят планетите гиганти, които веднъж на няколко десетилетия се построяват в линия. В такива моменти протича „кръстосване на орбитите на планетите в определено място и те се намират една спрямо друга, разгърнати на 180 градуса“.
Това космическо явление влияе върху Източен Сибир, тъй като регионът се намира в мястото на пресичане на два глобални пояса – това са широчинният, преминаващ по ширина 60-62 градуса, и меридионалният, който преминава от нос Челюскин до Малайския полуостров. В този смисъл, според Ретеюм, „Източен Сибир е уникален в глобален мащаб“.
Както смята ученият, именно върху своеобразния пояс, а който се намира регионът, действа движението на планетите гиганти по орбитите и тяхното разположение. Аналогична симетрия, както отбелязва експертът, е наблюдавана през април 2015 г.
„Такива явления, освен останалото, се съпровождат от изменение на скоростта на въртене на Земята, при което, както е известно, също се повишава температурата“, добавя географът.
Професорът подчертава, че към подобни изводи е стигнал след многогодишно изучаване на природните аномалии – катастрофални суши в различни места по Земята. Той е сигурен, че „водородният генезис позволява да се разреши загадката на природните аномалии в Сибир“.
