Земята не е най-богата на вода в Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Уникална снимка на Земята
© NASA
Ивайло Красимиров

Земята изглежда пълна с вода от върховете на планините до дъното на океаните.

Но родната ни планета е направо пустиня в сравнение с други светове в Слънчевата система. Това важи както от гледна точка на абсолютно количество вода, така и измерено като налична течна вода спрямо размера на Земята.

Вземете например покритата с лед Европа, луната на Юпитер, която е по-малка на размер от Луната на Земята. Учените наскоро използваха 20-годишни данни, за да докажат, че там (на Европа) има два пъти повече вода, отколкото тук, на Земята.

Дори малкият Плутон може да има океани почти толкова големи, колкото земните.

Стив Ванс, планетарен физик в лабораторията на НАСА Jet Propulsion, следи отблизо изследванията на океаните в различните светове през годините.

Той е оформил данните и предположенията за дебелината на ледените обвивки и дълбочините на океаните из Слънчевата система, за да изчисли приблизително колко вода може да има.

Таблицата долу използва данните на Ванс и други източници, за да покаже вероятния обем на течната вода на девет известни светове с океани, в това число Земята:

earth-most-water-titan-europa

Количеството вода е показано в зеталитри (ZL), мярка равна на 1,000,000,000,000,000,000,000 литра или 1 милиард кубични километри.

На Земята има 1,335 ZL вода, според Националната Океанографска и Атмосферна Администрация на САЩ.
Според оценките класацията за налично количество вода (от най-малко към най-много) е: Енцелад, Тритон (луна на Нептун), Диона, Плутон, Земята, Европа, Калисто, Титан и Ганимед.

Ганимед, най-голямата луна на Юпитер, е най-мокрият свят в Слънчевата система. Внушителните 69% от общия му обем вероятно се състоят от течна вода, което е повече в сравнение с всяко друго небесно тяло в списъка.

Мимас, луна на Сатурн, а също и Церес, най-големият астероид в Слънчевата система, може също да имат океани. Учените обаче още не са сигурно за това, колко големи могат да са те, ако разбира се изобщо съществуват. Нужни са още космически мисии, за да се провери.

НАСА в момента планира мисия до Европа, която да картографира ледената луна с безпрецедентна точност. Очаква се мисията Europa Clipper да стартира между 2022 и 2025.

Космическият апарат трябва да даде повече яснота около размера на океана на Европа и неколкратно „да опита и да подуши“ водните гейзери, които избликват от повърхността.

Европейската космическа агенция ESA планира подобна мисия, наречена Jupiter Icy Moons Explorer, която може да стартира през 2022 и да стигне до Юпитер през 2030.  Тази мисия предвижда две блики прелитания покрай Европа и 8-месечeн престой в орбита на Ганимед.

Дали някои от тези космически роботи няма да открие първи доказателства за извънземен живот на стотици милиони километри от Земята?

Comments are closed.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори