През последните няколко години космическият телескоп „Хъбъл“ е наблюдавал това, което изглеждало като изхвърляне на водни гейзери от повърхността на една от луните на Юпитер, Европа. Сега учените обаче, разглеждайки старите данни от космическата сонда „Галилео“ са открили, че космическият кораб всъщност се е приближил и заснел един от тези гейзери по време на полет.
Това е първото заснемане отблизо, което имаме на тези водни изригвания и най-доброто доказателство, че четвъртата по големина луна на Юпитер действително изхвърля вода в космоса. Констатациите са подробно описани в статия в „Nature Astronomy“, която беше публикувана във вторник.
Учените вярват, че Европа има гъста ледена кора, под която лежи огромен океан със солена вода. Изригванията от водни пари вероятно произхождат от този океан. „Галилео“ е прелетял близо до луната на Юпитер единадесет пъти по време на своята мисия, която продължи от 1995 до 2003 г.
При преглед на старите данни от полета на „Галилео“, учените са имали късмет. Екипът, ръководен от Зианзе Жиа, е забелязал един конкретен полет над Европа на 16 декември 1997 г., в който космическият кораб е минал само на 206 км над лунната повърхност. По време на анализа на записа, учените откриват внезапно спадане на магнитното поле на Европа на място над екватора. Те анализират и моделират данните, за да обяснят това несъответствие. Оказва се, че „Галилео“ точно в този момент е прелетял директно през една от струите на водни пари „изстреляни“ от Европа. Никой друг полет не е запечатал по-добри доказателства за тези изригвания. Именно този полет е преминал най-близко до повърхността на Европа.
Тази новина е вълнуваща поради множество причини. Първо, това означава, че Европа може да бъде гостоприемна за живот под ледената си кора. В края на краищата водата е от решаващо значение за живота на Земята, затова учените смятат, че най-добрият залог за намиране на други планети с живот е да се намерят източници на течна вода. Второ, тези изригвания означават, че космически кораб може да има лесен достъп до водата на Европа, без да се налага да пробива сонди през ледената кора на луната.
Космическият кораб Europa Clipper, който НАСА планира да изстреля през 2022 г., е проектиран да лети много по-близо до повърхността на луната Европа, в сравнение с всеки полет извършван досега. След като данните от „Галилео“ вече са известни, учените могат по-добре да очертаят траекторията на космическия кораб, за да гарантират, че в резултат на това ще събере повече данни за тези гейзери и за подземния океан на Европа, пише изданието Engadget.
