10 години по-късно: Какво крие повърхността на кометата 67P/Чурюмова-Герасименко

Преди 10 години, през август 2014 г., сондата „Розета“ на Европейската космическа агенция (ESA) след 10 дни полет навлезе в орбитата на кометата 67P/Чурюмова-Герасименко.

Малко по-късно сондата пусна спускаемия модул „Файли“, който за първи път в историята кацна на повърхността на комета. Учените се надяваха, че леденият камък, широк 4 км, останал от образуването на Слънчевата система, ще помогне за разрешаването на някои от нейните мистерии.

Сега, в чест на 10-годишнината от тази знакова мисия, учените от ESA разказват за Space какви открития са успели да направят.

Само няколко часа след като „Розета“ напуска орбитата на кометата 67P/Чурюмова-Герасименко, учените получават първите изображения на леденото тяло, казва Марк Маккориан. Тези първи подробни снимки показват, че кометата изобщо не прилича на камък с формата на картоф, както учените са очаквали. Вместо това те виждат, че тя се състои от две части и прилича на играчка гумено пате.

Сондата регистрира голямо количество водна пара и около един тон прах, които напускат повърхността на кометата всяка секунда. Всичко това образува характерната ѝ опашка

„Сондата „Rosetta“Розета“ ни даде представа за това как се образуват кометните опашки“, казва Герайнт Джоунс.

В опашката сондата е открила много органични материали и други елементи и това показва, че някои от благородните газове в земната атмосфера произхождат именно от комети.

В същото време стана ясно, че съставът на водните пари на кометата значително се различава от този на Земята.

Неочаквано откритие е бил и фактът, че активността на кометата отслабва, когато изхвърленият прах се връща на повърхността ѝ.

След две години проучвания „Розета“ се разби в обекта на своите изследвания на 30 септември 2016 г. По пътя си към мястото на катастрофата сондата изпрати на Земята снимки от повърхността на кометата в близък план.

През 2021 г. кометата 67P/Чурюмова-Герасименко се доближи до Земята на най-близкото разстояние за последните 200 години. Сега тя бързо се отдалечава от нашата планета.

Оттогава учените продължават да анализират данните, събрани от сондата и модула за кацане.