1900–1910. Изобретенията на миналото бъдеще
Това, което обожаваме днес, утре се оказва ненужна вещ. Но има и такива неща, които продължават живота си в музеите и на страниците на учебниците. Също има и хора, които изобретяват всички тези неща.
Изданието Wired си е поставило за цел да направи ретроспективен обзор на 12-те последни десетилетия от научно-техническия и социокултурния прогрес и във всеки да открои 12-те „най-най” хора и вещи – от първото трансатлантическо радиопредаване до мобилните телефони, от вакуумните тръби до микропроцесорите.
1905: теория на относителността
Енергията е равна на масата по скоростта на квадрат (E=m∙c² ). Най-популярното уравнение в историята на физиката. То говори за това, че веществото и енергията са форми едно на друго и тяхната еквивалентност е привързана към фундаменталната константа на Вселената – скоростта на светлината.
Появило се през ноември 1905 г., уравнението е било сред последните открития, направени от смелия 26-годишен учен на име Алберт Айнщайн. За една-единствена година този гениален учен е публикувал четири работи, които са обърнали с краката нагоре хилядолетните представи за пространството, времето, светлината и субатомния свят.
След E=m∙c² Айнщайн си е заблъскал главата над специалната теория на относителността, в която скоростта на светлината се признава за универсална константа, а всички други мерки се оказват относителни спрямо наблюдателя.
Айнщайн публикува дори работа за Брауновото движение, забелязвайки, че трохите, плуващи в гореща течност (например в чай), се държат хаотично, сякаш ги подбутват невидими частици. Така той предлага още един аргумент в полза на съществуването на атомите, които през 1905-а все още били в теоретичните представи. Освен това Айнщайн дава обяснение на фотоелектричния ефект (той лежи в основата на слънчевата енергия), за което по-късно получава Нобелова награда. Откритията даряват учения със световно признание и го нареждат сред най-изтъкнатите представители на човечеството.
1906: нагревателният елемент на тостера
Препечените филийки – основна част от закуската „западен стил” – са предвестник на промишлен преврат. Именно тостерът е бил първият електроуред, който е опростил живота на обикновения човек. Заслугата за него е на американския изобретател от щата Илинойс Алберт Марш, възползвал се от „металургичната магия” и патентовал през 1906 г. това, което той нарекъл chromel.
Четири части никел и една хром – такава била тайната на първия в света нагревателен елемент, който накрая позволил да се извлече битова полза от бързо разпространяващите се електрически мрежи и проправил пътя на прахосмукачките, пералните машини, готварските печки и съвременния блендер.
1905: пас напред за американския футбол
В началото на ХХ век американският футбол представлявал сборище на груби великани. Наскоро изобретените каски били презирани от истинските мъже. Пасове почти не се ползвали. Единият отбор образувал бойна формация под името „летящ клин”, а другият със засилка се блъскал в него, стремейки се да го разбие и да се докопа до играча с топката. Накаутите били обичайна гледка.
През 1905 г. по такъв начин загинали (!) 15 играчи от училищната лига и три от студентската. Цялата жестока забава се намирала под постоянен огън от критика и в резултат Харвардският, Колумбийският, Северозападният, Станфордският и Калифорнийският университет в Бъркли престанали да играят. След това се намесил президентът.
Теодор Рузвелт, заклет фен и възпитаник на Харвард, взел участие във втората игра между Харвард и Йейл, станал инициатор на изработването на нови правила. Така се появил пасът напред, който изместил акцента от масовия играч върху скоростта и майсторството.
1903: танкът
Танкът толкова отдавна е важна част от въоръжените сили, че е лесно да се забрави как в зората на ХХ век той е бил научна фантастика. През 1903 г. Хърбърт Уелс публикува призрачния разказ „Земните броненосци” (The Land Ironclads), който веднага става ръководство за действия. Повествованието се води от името на военен кореспондент, който се опитва да разбере що за тайнствено чудовище е това. Уелс описва машината като огромно, тромаво насекомо с 25−30 м дължина, което влиза по фланга на окопите и с директен огън покосява намиращите се там войници.
Когато Уелс съчинява този разказ, окопната война се намира в зачатъчно състояние. Но писателят успява да предугади основния проблем на този метод на бойни действия. Отговорът трябвало да е симбиоза между здрава броня и артилерия, които неотклонно се движат напред, защитавайки скритите вътре войници. И в годината на публикуването на разказа френската армия пристъпва към реализация на идеята за моторизирано оръжие, което да се постави не на колела, а на гъсеница – за сигурност. Уви, проектът на артилерийския капитан Левавасьор умира от бюрократична смърт през 1908 г., но в същото време британските, австрийските и германските военни с по-голяма сериозност се отнасят към прототипа на съвременните танкове.
През ХХ век войната става механизирана и по всички развити страни методите за водене на бойни действия се ориентират към бронираната техника. САЩ дори използват „Ейбрамс” в Ирак, но се изяснява, че в условията на партизанска война в непозната местност те няма с какво да се противопоставят на самоделните мини. Тази война очевидно става началото на края на приоритета на „земните броненосци”, което не успява да предвиди дори Хърбърт Уелс.
1907: вакуумната тръба
В сърцето на днешните компютри са транзисторите – миниатюрни полупроводникови устройства, отговарящи за „нулите” и „единичките”. Някога със същото са се занимавали големи стъклени цилиндри.
Подобно на много други устройства, вакуумната тръба си има много „бащи” – от Томас Едисон и Никола Тесла до Джон Амброуз Флеминг и Роберт фон Либен. Но най-големият пробив е извършен през 1906 г. от Ли де Форест, който изобретява триода. Първоначално той се използва за усилване на звуковите сигнали, което подпомага широкото разпространение на радиото и едновременно става важна част по пътя към създаването на компютъра.
Уместно е да споменем, че крушката на Едисон всъщност е вакуумна тръба. Но Форест помества вътре не един, не два, а три електрода, което й позволява да се превърне в електрически ключ. При промяна на напрежението, идващо на един от терминалите, токът между двете други намалява. Така положението „включено” се сменя с положението „изключено”. Същото са нашите „единици” и „нули”.
Точно такава концепция лежи в основата на транзисторите. Но от тях все още сме далече – те се появяват чак през 1947 г. Затова първите британски компютри били лампови, включително знаменитият британски Colossus, с чиято помощ през Втората световна война били разшифровани прехванатите немски съобщения, а също американският ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer). Последният бил предназначен за нуждите на Лабораторията за балистични изследвания и в него имало над 18 000 вакуумни тръбички.
1901: бензиновият „Мерцедес”
Епохата на „вагоните без коне” в пълна степен стартира в първото десетилетие на ХХ век. През 1901 г. се появява първият бензинов „Мерцедес” с шестлитров, четирицилиндров двигател и 35 к.с. Това била не само една от най-мощните машини за своето време, но и една от най-леките и технически съвършените.
Но колкото и да е странно, най-добре тогава се купували електромобилите. Компанията Columbia не само продала най-много от тях за това десетилетие в САЩ, но и поставила рекорд по скорост за четириколесни транспортни средства с напълно електрическия автомобил Red Devil. Бензинът побеждава едва след като през 1908 г. на пазара излиза Ford Model T, който завладява Америка, не на последно място благодарение на ниската си цена.
1902: Nintendo излиза на световния пазар
През 1633 г. японското правителство забранява играенето на карти, след като къса отношенията си със западния свят. Тогава японците си измислят собствена картинна игра под името ханафуда. Nintendo е основана през 1889 г. за производството на популярните „цветни карти”.
През 1902-ра Япония отново се отваря за търговия с останалия свят и Nintendo става първата фирма в страната, започнала да пуска карти в западен стил. Това донася на компанията огромен успех и позволява да се разшири сферата на интересите и към други игри. Оттам лежал прекият път към електронните играчки и видеоигрите.
1902: „Пътешествие до Луната”
През 1902 г. френският киногений Жорж Мелиес отвел зрителите със себе си на Луната. Това бил първият фантастичен филм, в който се показвали космически кораби, стигнали до Луната.
Опитният илюзионист Мелиес пренесъл на екрана всичко, което знаел, и станал пионер на специалните ефекти. Великият учител е почитан и до днес – Мартин Скорсезе му отдава дължимото във филма „Изобретението на Хюго”.
1907: бакелитът
Бакелитът – първата в света твърда синтетична пластмаса – е наречен на името на американския изобретател Лео Бакеланд, белгийски емигрант, направил състояние от продажбата на патента за фотохартията на фирмата Eastman Kodak. Бакелитът прави възможен цял отрасъл от промишлеността и залага основата на пластмасовата революция през ХХ век. Изобретен е през 1907 и патентован през 1909 г. Дотогава пластмасата била гъвкаво подобие на шеллак.
След това Бакеланд е избиран за президент на редица важни химически организации по планетата, включително Националния научноизследователски съвет на САЩ и Американското химично общество. Патентът отдавна е изтекъл, но откритият от него полиоксибензилметиленгликоланхидрид и до днес наричаме бакелит.
1910: радиото
В началото на ХХ век новите устройства се появявали едно след друго. Така всеобщо признание получил грамофонът, което провокирало раждането на звукозаписната индустрия. Компактни прахосмукачки помагали в борбата с прахта по килимите. Но най-влиятелното изобретение, разбира се, станал радиоприемникът.
Първото радиопредаване се състояло през 1905 г. Тогава го наричали безжичен телеграф, тъй като съобщенията се кодирали на морзова азбука. Устройствата, основани на работите на Гулиелмо Маркони, Никола Тесла и други, се използвали основно за връзка между плавателните съдове и брега. Чак изобретението на триода превърнало радиото в световна система за връзка.
Вакуумната тръба на Форест изпълнявала ролята на електронен усилвател по следния начин – два електрода създавали поток електрони (постоянен ток), а третият служел за модулатор, усилвайки, изправяйки или настройвайки сигнала, който след това се отправял към приемник (високоговорител), който го преобразувал в звук. Форест, измислил дори самия термин „радио”, провел първата публична радиотранслация, състояла се на 12 януари 1910 г.: в ефира прозвучала операта „Тоска”. Така се случила и революцията в човешкото общуване и целият свят започнал да си разменя информация. Променила се и развлекателната сфера – появили се музикални програми и сериали. Никое друго устройство, изобретено в тези години, не може да се сравни с радиото по културен ефект.
1908: основаването на ФБР
Генералният прокурор на САЩ Чарлс Бонапарт, служил на тази длъжност при Теодор Рузвелт, през 1908 г. учредява Бюро за разследване. Организацията започва с десет тайни агенти и няколко следователи на правосъдното министерство. Службата се преименува на Федерално бюро за разследване (ФБР) през 1935 г.
Дали има отношение към Наполеон? Има! Неговият дядо е Жером Бонапарт – по-малкият брат на френския император.
1900: фотоапаратът Kodak Brownie
Когато Brownie излиза на пазара, той представлява само картонена кутия за един долар с обектив и затвор. Джордж Ийстман, основател на компанията Kodak, вече продава навсякъде ленти и фотоапарати. Всъщност Kodak е и името на първия апарат, пуснат през 1888 г. Той имал фиксиран фокус и можел да прави 100 снимки, след което трябвало да се върне на производителя за получаване на фотографиите.
Brownie получил името си в чест на брауните – малки човечета, персонажи от комикси на Палмър Кокс. В рекламната му компания се правел акцент на това, че с апарата може да се справи дори дете.
Ниската цена и лесната употреба гарантирали на апарата широка популярност. Едва ли не всяко семейство получило възможност да запечата миговете от всекидневния си живот.
Марката Brownie просъществува повече от 60 години. Пуснати са над 100 модела с безброй серии. Това са първите фотоапарати на няколко поколения фотолюбители.
Независимо от вече изчерпания лимит от дванайсет очерка, струва си да споменем камерата за гълъби на немския аптекар Юлиус Нойбронер, патентована през 1908 г. Той сложил на гърдите на птиците малки фотоапарати, с които те заснемали интересни гледки. После ги продавал като пощенски картички.
Източник: Wired