Изследване, проведено от учени от университета „Сейнт Андрюс“, показва, че частиците в слънчевите изригвания са 6,5 пъти по-горещи, отколкото се смяташе досега.

Това дава неочакван отговор на 50-годишна загадка, свързана с нашата звезда.

Слънчевите изригвания са внезапни и мощни освобождавания на енергия във външната атмосфера на Слънцето. Те нагряват части от нея до температури над 10 милиона градуса.

Съпроводени са със значително увеличение на рентгеновите лъчи и радиацията и могат да представляват опасност за космическите кораби и астронавтите. Както и да влияят на горните слоеве на земната атмосфера.

Изхвърлената от Слънцето плазма се състои от йони и електрони.

Преди се смяташе, че и двата вида частици трябва да имат приблизително еднаква температура.

Последните открития обаче показват, че процес, наречен магнитно пресъединяване, би трябвало да нагрява йоните 6,5 пъти по-силно от електроните.

Това е демонстрирано чрез компютърни симулации и по-късно потвърдено за околоземното пространство и слънчевия вятър.

Но доскоро никой не беше проверявал доколко този закон е валиден за слънчевите изригвания.

Учени от университета „Сейнт Андрюс“ решават да внесат яснота по въпроса.

След като извършват изчисления с помощта на съвременни данни, те установяват, че слънчевите изригвания най-вероятно нагряват йоните по-силно от електроните.

Разликата в температурата им може да се запази в продължение на десетки минути, което за първи път открива възможност за изследване на свръхгорещи йони.

По-високата температура на йоните също така съответства добре на ширината на спектралните линии на изригванията.

Това потенциално решава астрофизична загадка, съществувала почти половин век.

Факт е, че още от 70-те години на миналия век съществува дългогодишен въпрос защо спектралните линии на слънчевите изригвания в определени „цветове“ в екстремната ултравиолетова и рентгенова светлина са по-широки от очакваното.

В миналото се е смятало, че това може да се дължи единствено на турбулентни движения, но тази интерпретация е поставена под въпрос, когато учените се опитват да определят природата на турбулентността.

И ето че почти половин век по-късно е намерен отговор, според който свръхвисоката температура на йоните може до голяма степен да обясни загадъчната ширина на спектралните линии на слънчевите изригвания, пише в статия във Phys.org.