900 изстрелвания на година: Толкова може да издържи атмосферата на Земята

Новозеландските изследователи Лаура Ревел, член на Международната комисия по озона и Групата за оценка на въздействието върху околната среда на ЮНЕП, и Мишел Баннистър, делегат на Нова Зеландия в Международния астрономически съюз, са направили интересно изследване.

А именно – колко ракети може да изстреля човечеството в Космоса преди да пострада озоновият слой на планетата.

Ракетата-носител оставя след себе си следи от отработени газове. Те съдържат хлор и недогорели въглеводородни съединения.

Молекулите на озона са химически нестабилни и лесно влизат в химична реакция с веществата, оставени от ракетите.

Освен това ракетите произвеждат много сажди и въглероден диоксид – вещества, предизвикващи парников ефект.

Ревел и Баннистър са съставили база данни на веществата, влизащи в състава на ракетното гориво. След това те са използвали климатичен компютърен модел, за да оценят какви ще бъдат загубите за озоновия слой при едно средностатистическо изстрелване.

Оказа се, че 2000 изстрелвания годишно е границата, която не може да се превишава. В противен случай природата няма да създава достатъчно нов озон, за да компенсира загубите.

Като се имат предвид и други фактори, безопасната граница е 900 изстрелвания, смятат изследователите.

При 2000 изстрелвания количеството озон ще намалее с 3%. Изглежда малко, но поради атмосферните течения то е разпределено неравномерно и дори при такава малка промяна ще започнат да се появяват озонови дупки, преди всичко над Антарктика.

Днес космонавтиката преживява бум. Ако през 2019 г. сме изстреляли само 102 ракети-носители, то през 2024 г. те вече са 258 – увеличението е с 2,5 пъти. До 2028 г. броят на ракетите ще се увеличи още три пъти и човечеството ще се изправи пред бариера, която не трябва да преминава.

Озоновият слой защитава повърхността на Земята от космичното лъчение.

Особено тревожно е, че в момента няколко страни разработват свръхтежки ракети. Не е ясно какво ще бъде тяхното въздействие – дали няма да причинят много по-големи щети.

По същия начин, по който в миналото страните успяха да се споразумеят за забрана на хлорфлуоровъглеродите, сега е необходимо да се стигне до съгласие, че е трябва да бъде намерено ново, по-екологично ракетно гориво и по-ефективни ракетни двигатели, казват Ревел и Баннистър. Това ще позволи да се изключи попадането на хлор в атмосферата. В подобрените двигатели горивото трябва да изгаря напълно, без да оставя следи от въглеводороди.

Стартъпът SpinLaunch се надява да изстрелва спътници без да използва ракети, с помощта на центробежен ускорител.

Има и други перспективни технологии, които позволяват напълно да се откажем от ракетите-носители – например, хоризонталното изстрелване на космически апарати от самолети. И още по-интересен вариант – ускорителни оръдия. Подобни проекти вече са в процес на разработка.