Капката, която учените си мечтаят да капне

Експеримент, започнат преди 69 години, за първи път дал резултат – капка битум капнала в лабораторна инсталация от 1944 г. при учените от Тринити колидж.

Става дума за експеримент по изучаването на вискозитета на битумната смола. Всъщност в света паралелно се провеждат два лабораторни експеримента по наблюдение на падането на капка от парче дзифт.

Първият от тях води началото си от 1927 г. в Австралия, в университета на Куинсланд и за последен път легендарното падане се е случило през 2000 г. За съжаление камерата, която следила процеса, в този момент била изключена.

Впрочем учените получили утешителна награда – експериментът им намерил място в Книгата на рекордите „Гинес”, а през 2005 г. те получили Шнобелова награда (Ig Nobel Prizes).

Другият експеримент стартирал през 1944 г. в Тринити колидж в ирландската столица Дъблин. И именно той се увенчал с успех – падането на капката било заснето на видео.

Целта на наблюденията е формулирана от основателя на австралийския експеримент Томас Парнел. Той смятал за необходимо да демонстрира нагледно, че въглеводородните смоли се явяват течности, независимо че при стайна температура изглеждат твърди тела. За изминалите 86 години са паднали общо осем капки, а деветата се чака „всеки момент”.

От 1961 г. наблюденията в Куинсландския университет са оглавени от Джон Мейнстоун. Формирането на капката отнема от 7 до 13 години, а самото й падане се случва за една десета от секундата. Именно затова никой не е успявал да види или заснеме това събитие досега.

За провеждането на експеримента е необходимо да се нагрее парче дзифт до температура на топене и да се постави в закрита стъклена фуния. Парнел чакал три години, преди да я отвори, за да успее смолата да изстине и да заеме необходимата форма.

Кой е положил началото на дъблинския опит, никой не помни, но учените смятат, че целта на провеждането на повторен експеримент е била образователна. И никой и не мислел, че той ще яви своеобразен конкурент на австралийския опит. Най-интересното е, че по едно време забравили за експеримента и възобновили наблюденията едва наскоро. Оказало се, че има защо.

В 17 часа на 11 юли Шейн Бъргин и колегите му заснели с камера падането на капката битумна течност.

„Бяхме толкова развълнувани, когато това се случи”, признава физикът.

Изследователите от Тринити колидж измерили вискозитета на намиращата се в тръбата маса, като се основавали само на наблюдения на формиращата се капка. Според изчисленията им вискозитетът на въглеводородната смола е 2 милиона пъти по-голям от този на медта и 20 милиарда пъти по-висок от вискозитета на водата.

По-рано в подобни свойства е подозирано и стъклото. Учените вярвали, че то също представлява свръхвискозна течност, способна да формира капка след определен брой години. Тези изводи също се основавали на наблюдения – наблюдатели забелязали, че стъклата на старите църкви са по-дебели в основите, отколкото в горната част. Но днес стъклото се смята за твърдо тяло.

Мейнстоун, който е прекарал по-голяма част от съзнателния си живот в очакването битумната капка да падне, искрено поздравил екипа от Тринити колидж. Но той се надява, че и на него скоро ще му се усмихне късметът – капката в лабораторията на Куинсландския университет ще падне съвсем скоро – до края на 2013 година.