„Втората луна на Земята” получи проект за мисия

Има около Земята един астероид – (3753) Круитни. По-точно има го не само около Земята, но понякога и около Марс и Венера.

Иначе казано, той се върти около Слънцето в орбитален резонанс 1:1 със Земята, което го прави наш втори спътник. Круитни и Земята във всеки момент се намират на едно и също разстояние един от друг.

Максималното сближаване със Земята не може да превишава 12 млн. км и това е добре, тъй като космическото тяло е с диаметър 5 км и маса, равна на 130 млрд. тона. На този фон прословутият Апофис с неговите 270 метра е същинско перце.

Защо Круитни е интересен, и така е ясно, но все пак: както и при много други астероиди, неговият състав не се е променил от времето на възникването на Слънчевата система (за разлика от Земята и други планети), затова неговото изучаване потенциално е изключително важно.

Уви, не е лесно да му идем на гости заради сложната му орбита – помагащи гравитационни маневри почти няма, а без тях ракетата трябва да се наблъска с прекалено много гориво.

Оказва се, че Пиерпаоло Пергола от университета в Пиза знае по-икономичен път до Круитни.

Италианският учен предлага да се ускори космическият апарат, изпратен към обекта, с йонен двигател, енергия за който ще подават слънчеви батерии.

Според изчисленията на инженера в този случай може да се използват в качеството на полезен товар две изследователски наноплатформи, разгръщани в края на пътешествието край самия астероид за неговото изследване. Самият Пергола смята, че най-добре това да бъдат два сдвоени CubeSat с размери 20×10×10 см всеки, получили широко разпространение на околоземна орбита в последните години.

На такива вече са разполагани миниатюрни акселерометри, масспектрометри и детектори на частици. Основният апарат ще работи като предавател на информацията от сравнително маломощни (тоест невзискателни към захранването) трансмитери CubeSat. Едновременно апаратът ще играе ролята на антирадиационен екран, защитаващ електрониката в наноплатформите от космическото лъчение извън пределите на пояса на Ван Алън.

Особено важно е, смята инженерът, че отсъствието на химични ускорители и замяната им с йонни двигатели ще позволи да се откажем от гравитационни маневри, обичайни за толкова далечни мисии, и да предпочетем прекия път към астероида, като свободно изберем стартовия прозорец – деня и датата на старта.

Теглото на целия апарат няма да надвишава 100 кг и той може да стигне до Круитни за 320 дни. Щом мисията даде сведения за състава на астероида, тя силно ще облекчи точното разбиране за потенциалната му ценност – има ли да речем смисъл в разработката на Круитни от компанията Planetary Resources, както и пилотиран полет до него.

Напомняме, че НАСА трескаво търси резонансни цели за своите мисии, чието финансиране все повече се орязва, и наскоро реши да кацне на околоземно небесно тяло. Размерът му се планира да е от порядъка на десетина или по-малко метра, тоест става дума дори не за астероид. Кацането на истински петкилометров астероид би имало къде повече тежест и би позволило уверено да се говори за нов пробив в пилотираната космонавтика.

Разбира се, подчертава Пиерпаоло Пергола, засега това е само концепция с изчисления. В мъгливите времена на активни икономии за Космоса нито една агенция не е изказала заинтересуваност от такава мисия. Но проектът е доста практичен и едва ли ще бъде скъп, а научната полза от его (а при успех – и практическа) може да е огромна.

Отчет за изследването е публикувано в сп. Advances in Space Research.

Източник: Physicsworld