В концлагера „Колумбия” отработвали методи за изтезания

Берлинското летище „Темпелхоф” е известно преди всичко с това, че благодарение на него Великобритания и САЩ не са позволили жителите на Западен Берлин да умрат от глад и студ в периода на съветската блокада, започнала през 1948-а и продължила около година.

Десет години по-рано там се вихрели палачи от по-друго естество – на мястото на „Темпелхоф” е бил разположен един от първите концентрационни лагери на нацистка Германия.

Съпрузите Сюзън Полак и Райнхард Бернбек започнали разкопки на мястото на концлагера „Колумбия” в началото на тази година. Преди археолозите предпочитали да работят в Близкия изток и в Турция, но преди две години получили професорски длъжности в Свободния университет на Берлин, а впоследствие на конференция разбрали за историята на „Темпелхоф”. Решили да започнат разкопки веднага, тъй като в близкото десетилетие там всичко ще бъде застроено.

„Колумбия” се е помещавала в бивш военен затвор, който нацистите преустроили през 1933 г. Първоначално там били изпращани политзатворници и работещи принудително за авиокомпанията Lufthansa и самолетния производител Weserflug (последният впоследствие се влял в европейския аерокосмически гигант EADS).

„Колумбия” може да се нарече учебен център, в който нацистите разработвали и изпитвали нови методи за изтезания, а впоследствие ги прилагали в концлагерите из цяла Европа.

„Хората, които командвали в „Колумбия”, след това станали ръководители на „Бухенвалд”, „Заксенхаузен”, „Майданек”, „Аушвиц” – подчертава Бернбек. – Вероятно развращаващата школа „Колумбия” е била важна стъпка по пътя към кариера в СС.”

В „Колумбия“ пребивавали тези, които Хитлер смятал за врагове – опозиционни политици, комунисти, профсъюзни дейци, евреи, интелигенция и хомосексуалисти. Ако не ги убиели, ги пускали след две-три седмици.

Всекидневно между „Колумбия” и щабквартирата на СС (сега там се намира музеят „Топография на терора”) сновял автобус с хора, извикани на разпит.

„Нацистите освобождавали затворниците, за да разберат всички как се отнасят с тях – пояснява Бернбек. – Това се правело, за да се наплаши опозицията и да се накара да мълчи.”

Именно в „Колумбия” за първи път приложили системата на класификация на затворниците. Например поляците получавали обозначението „P”, тези, които идвали от Съветския съюз, били белязани с „О” (от Ost – изток), и т.н.

„На принудителен труд били изпратени берлинските евреи, имало и французи, чехи, българи, италианци, белгийци, холандци – продължава разказа Бернбек. – Всички те живели в различни бараки. И всичко, което знаем за тях, е от данни от писмени източници. Да видим какво ново ще разкаже археологията.”

През 1936 г. преценили лагера като прекалено малък и го закрили. За три години през „Колумбия” преминали около 10 000 души. Това бил само един от около 3000 трудови лагера в Берлин. Няма съмнение, че жителите на града и околностите му са знаели прекрасно за съществуването на подобни заведения. Съхранени са разкази за редки актове на милосърдие, в които берлинчани тайно предавали на затворниците обувки и хранителни запаси.

Подземните работници разпределяли листовки с информация за такива лагери по време на берлинската олимпиада през 1936 г. Един бивш затворник успял да избяга в Австрия, където разказал за новите методи на нацистите.

Казано накратко, европейските политици по-скоро са знаели прекрасно за случващото се в Германия. „Такива новини се разпространяват много бързо”, смята Бернбек.

Когато концлагерът „Колумбия” бил закрит, неговите затворници били прехвърлени в току-що създадения огромен „Заксенхаузен”, недалеч от Берлин. През 1938 г. разрушили „Колумбия”, за да разчистят мястото за летище „Темпелхоф”, чиято сграда станала най-голямата в света.

Местоположението на „Колумбия” е установено от немски учени още преди 30 години, но едва сега берлинските власти са намерили пари за разкопки. Помогнали и смътните спомени на трима доживели до наши дни бивши затворници от концлагера, които местните жители издирили и запознали с археолозите.

Бившите затворници добре си спомнят ужаса, на който са били свидетели, но битовите подробности, разбира се, са се изтрили. Тези празнини е призвана да запълни науката.