Земята станала синя преди повече от 4 млрд. години

Първите 600 млн. години от историята на Земята се наричат катархей, а на английски – Hadean, което означава „хадейски“ (от Хадес, също Аид). Причините, поради които този период е получил това име, са очевидни – владетелят на подземното царство, което е породило думата „ад“.

Смята се, че условията на планетата в това време са били наистина адски – Земята не е имала нито твърда повърхност, тоест кората й частично e била разтопена. „Традиционно катархеят се разглежда като период, когато нашата млада гореща планeта е била необитаемо място – потвърждава Джудит Когън от университета в Бон (Германия).

Но този ад може да е продължил сравнително кратко. Когън и колегите й направили макар и малко, но значимо откритие – камъни от Гренландия, чийто произход е от мантията и имат възраст от порядъка на 4,1 млрд. години, богати на злато и платина. Те са само с 400 млн. години по-млади от образуването на Земята като планета, което изглежда доста странно.

Да поясним: картината на разтопената повърхност предизвиква маса въпроси. Ето, да речем, водата. Според днешните представи прекалено нагрятата атмосфера води към интензивна загуба на водна пара. А течната вода едва ли може да съжителства с лавата, което предизвиква въпроса, как се е получило така, че Земята изглежда синя от Космоса. Тъй като водата в значителна степен трябва да е била загубена преди четири милиарда години.

Друг момент – златото и платината „обичат желязото“ (сидерофилни). В разтопен вид те лесно се разтварят в течното желязо, а благодарение на по-голямото си тегло и потъват в него. Следователно „адовият период“ трябва лесно и непринудено да е освободил горните слоеве на Земята от тези метали. Фактите обаче са не по-малко упорити – и платина, и злато в кората има.

Стандартното обяснение на това явление съвпада с аналогични въпроси за водата. В периода на късната тежка бомбардировка (преди около 3,9 млрд. години) комети, богати на воден лед, и астероиди, съдържащи метали от платиновата група, са върнали нужните елементи в горните слоеве на нашата планета.

Това е същността на хипотезата Late Veneer (Късно покритие). Въз основа на нея няколко астрономи дори заявиха, че ако в една или друга система интензивно преместване на комети от далечни орбити към вътрешни планети (~ тежката бомбардировка) не е имало, то хидросфера там не може да се формира, както и живот.

Само че както се оказва сега, нещата не са били точно така. Преди 4,1 млрд. години в горните слоеве вече е имало и платина, и злато. Те противно на всякакви очаквания не са потънали а, а хипотезата Late Veneer е явно близка до това.

Джудит Когън е сдържана в изводите: „Късното покритие“ е било нанесено с 200 млн. години по-рано, отколкото се смяташе, от порядъка на 4,36 млрд. години назад. Очевидно със същите тези 200 млн. години са „остарели“ и земните океани – ако на планетата са попаднали метали от платиновата група, то трябва да е дошла и кометна вода. А там, където има вода, има и вероятност от зараждане на живот, който може да е възникнал на Земята преди 4,1 млрд. години.

Впрочем при цялото уважение към предпазливостта на изследователката напомняме, че през 2008 г. хипотезата „Късно покритие“ вече е получила сериозен удар. Тогава Мунир Хамаюн от Университета във Флорида подложил на нагряване с високо налягане образци от геологични породи, сравнително богати на паладий – друг сидерофилен елемент, и изучил неговото разпределение в разтопените породи, а след това изстиналия краен продукт.

Тогава се изяснило, че няма никакви изменения в разпределянето в сравнение с обичайните планински породи и че „адското състояние“ на Земята не е задължително да доведе до загуба на „обичащите желязото“ метали.

Така че не е ли време да се замислим толкова ли е необходима Късната тежка бомбардировка за обясняване на състава на повърхността на нашата планета?

Източник: NewScientist