Големите понятия се прочитат по-бързо от мозъка
Последно: 2 октомври 2013 г. в 00:08
Когато мозъкът анализира думите, които чуваме или четем, той прави това с различна скорост, която зависи от това голям или малък предмет обозначава една или друга дума.
До такива изводи са стигнали Сара Серено от университета в Глазгоу (Великобритания) и колегите й от няколко британски и американски университета. Резултатите от изследването на учените са публикувани в сп. PLoS ONE.
По-рано изследователите успели да изяснят, че скоростта на четене зависи от величината на обозначавания обект – например думите „океан”, „динозавър” или „събор” се прочитат по-бързо от „ябълка”, „паразит” или „цигара”.
Но този път манипулирането се провеждало не само с обозначенията на конкретни предмети, а и с абстрактни понятия. На участниците в експеримента били показани около 500 думи, сред които имало както обичайни, така и изкуствени. Учените отчитали такива параметри като дължина на думата и честота на нейната употреба.
Самият експеримент се състоял в следното – човек трябвало бързо да разбере естествена или изкуствена е думата пред него и да натисне едно от две бутончета. Средно това отнемало около 500 милисекунди, но ако пред доброволците се появяла дума, означаваща нещо по-голямо, той я „разпознавал” с 20 милисекунди по-бързо.
Под големи в случая с абстрактните понятия тук се разбирали такива думи като „край”, „гений”, „алчност”. И обратното – понятия от рода на „близко” или „изящно” се оценявали като „малки”. Още веднъж да отбележим, че се имали предвид не големината на самата дума, не броят на буквите в нея, а „размерът” на понятието или обекта, който тя обозначавала.
Авторите обясняват, че „големите” категории и концепции по-лесно завладяват нашето внимание (дори когато става дума за абстрактни неща), затова предизвикват голям емоционален отклик.
Повече внимание към такива неща, дори ако те съществуват само във вид на думи на хартия, карат мозъка да работи по-бързо с тях. Както отбелязват изследователите, в случай с абстрактни понятия емоционалният отклик играе дори по-голяма роля, отколкото при конкретни обекти.
Източник: University of Glasgow
