Да превърнем дивите планети в реплика на милата ни Земя

Един ден хората ще се научат да превръщат негостоприемните планети в реплика на Земята.

Това се нарича тераформиране и отдавна фигурира в научнофантастичния жанр, особено когато става дума за дълги междузвездни пътешествия.

Но днес става дума не за мечтанията на писатели и сценаристи, а за това, което разказал инж. Кен Рой в Далас на конгреса, посветен на въпросите за разработването на междузвезден космически кораб (проектът „Икар”).

С напълно сериозно изражение той описал на присъстващите светове в опаковки – при пристигането на подходящата планета хората буквално я покриват със защитна сфера от кевлар, кал и стомана. Пространството между обвивката и централното тяло се изпълва с атмосфера. Химичният състав на въздуха, температурата, налягането – всичко е по желание.

Силата на тежестта на повърхността на планетата остава без промяна, всичко останало при желание се прави подобно на Земята – с необходимите материали, разбира се. Освен това е дори по-добре от Земята по следните причини.

Първо, ако някоя институция има нужда от достъп до вакуум, той може да се построи от външната страна на обвивката.

Второ, ултравиолетовото лъчение от звездите изобщо не е проблем, тъй като планетата е напълно защитена. По същия начин стои въпросът с космическата радиация.

Трето, продължителността на деня, сезоните и т.н. не зависят от орбитата на планетата около звездата.

Четвърто, пред нас е практически неограничено пространство за творчество. Например градовете може да се строят не само на повърхността на планетата, но и върху висящи от опаковката платформи – поглеждаш към небето, а оттам ти махат за поздрав.

© Ken Roy/Tennessee Valley Interstellar Workshop

Не е необходимо да се лети далече – Марс и дори Плутон са много подходящи. Силата на тежестта на Марс е около една трета от земната, а площта на повърхността е еквивалентна на земната суша. Марс няма магнитно поле, тектоника на плочите, ядрото му е замръзнало. От една страна, да живеят в такива условия, ще могат само герои. От друга, именно тези характеристики правят Червената планета идеален кандидат за първи свят в опаковка. Нима е лошо това, че там няма изригвания на вулкани и марсотресения?

Разбира се, предстои да се решават сложни технически задачи. Изискват се колосални количества азот и вода, а и строителство на обвивката е начинание от немислим мащаб. Но ако решим да прибегнем към тераформиране, защитната сфера е най-предпочитаният вариант, смята Рой.

Това, което обикновено се предлага, е да се поставят на Марс огледала, които да отразяват слънчевата светлина, за да предизвикат парников ефект на малката планета. Но каква полза от това, ако атмосферата през цялото време отлита в Космоса? Според изчисленията на Рой за създаването на аналог на земната атмосфера е необходима половината маса на последната, а в случая с опаковката – само 6,6%.

Тоест няма смисъл от междузвезден кораб, ако не обмислим целта на пътуването, а тя е очевидна – колонизиране. А вероятността да попаднем на годен за обитание свят е нищожно малка.

Източник: Space.Com