Как са се обучавали глухите преди 300 години

През 1660 г. Александър Попъм, глух наследник на благородно английско семейство, пристъпил към усвояването на речта. Неговият учител Джон Уолис пише за него специален учебник, открит през 2008 г. в имението Литълкот и изучен внимателно.

Лингвистът Дейвид Крам от Оксфордския университет, който разказал за находката на специално мероприятие на Кралското общество, смята, че Уолис доста е изпреварил своето време.

В миналото глухите били смятани за глупави и безполезни идиоти, докато в действителност те нямат интелектуални нарушения. Не им било позволено да правят завещания или да приемат наследство. Проблемът бил само в това, че не могат да говорят, и Уолис, изглежда, бил един от първите, които разбрали, че глухите трябва да се научат да общуват.

Благородното семейство не можело да допусне синът им да загуби високия си статус и затова поканило за учители двама изявени за своето време хора, титани на Английското възраждане – музикалния теоретик Уилям Холдър и математика Джон Уолис (именно той въвежда знака ∞).

Успехът бил потресаващ. Александър се научил не само да общува, но и да говори (неизвестно колко добре), станал знаменитост и бил представен в двора. По-късно се оженил за дъщерята на един от най-блестящите интелектуалци за своето време и бил покровител на философа Джон Лок. Репутацията на семейството била спасена.

В допълнение към обучението по синтаксис и фонетика Уолис включил разнообразни знаци, за да помогне на Попъм да говори. Снимка: The Royal Society

Впоследствие между Холдър и Уолис се разгорял спор за това кой от двамата е успял да накара глухия да проговори. Холдър бил първи и затова под неговото ръководство Александър очевидно започнал да произнася първите думи. Но Крам прави извод, че ученикът е повтарял след учителя като папагал.

Съдейки по ръкописа в кожена подвързия, именно Уолис е осъзнал, че речта и общуването не са едно и също нещо. С други думи, способността да се произнасят звуци не гарантира, че ще бъдеш разбран. И обратно – глухите може да общуват, но преди да се научат да говорят, трябва да бъдат разбрани и да се установи с тях контакт. Резултатът бил примитивен символичен език – далечен първообраз на днешната жестомимика.

Книжката съдържа подробно описание на вокалната артикулация, геометрични фигури и символи, упражнения по фонетика, синтаксис и строеж на изречения.

Уолис не е първият с подобен опит. Стотина години преди него монасите от Бенедиктинския орден, дали обет за мълчание, изработили собствен език на жестове, въз основа на който в Испания са предприети опити да се научат глухите да общуват.

Източник: Live Science