Слънчевата активност – най-ниска от 4 века насам?

Слънчевата активност продължава свободното си падане. Но нека все пак не чакаме малък ледников период.

Според оценката на Майк Локууд, професор от университета в Рединг (Великобритания), слънчевата активност намалява много бързо – по-бързо, отколкото за последните 9300 години.

Ученият и колегите му сега се опитват да предскажат дали в близките десетилетия ще бъдем свидетели на първия „голям слънчев минимум” за последните четири века. Става дума за това, че нормалният 11-годишен слънчев цикъл за известно време ще се прекрати и Слънцето почти напълно ще се лиши от петна за няколко десетилетия. През това и през изминалото лято броят на слънчевите петна трябваше да достигне своя максимум, но това не се случи.

Проф. Локууд смята, че съществува 25-процентова вероятност от повтаряне на последния голям минимум – минимума на Маундер, наблюдаван в края на XVII век, когато слънчеви петна нямало цели 70 години. Преди две години същият професор е оценил шансовете за повтаряне на този феномен на 10%.

Минимумът на Маундер съвпаднал в Европа с най-лютите зими за целия малък ледников период – епоха на необикновено силно застудяване, обхванало за няколко столетия някои области на Земята. Изучаване на годишни пръстени показало, че в Северното полукълбо средната температура е спаднала с 0,4°C.

Професорът обаче не смята, че новият голям минимум ще донесе със себе си нов малък ледников период. Антропогенното глобално затопляне според него е по-значителен фактор за световната температура, отколкото слънчевият цикъл. От 1880 г. на планетата се е затоплило с 0,85°C и това явно не е пределът, ако се вярва на последните данни на Международната група експерти на ООН по изменение на климата.

Но няма да минем и съвсем без последствия. Например във Великобритания в периодите на снижаването на слънчевата активност обикновено се наблюдават силни студове. А и това може да доведе до забавянето на струйното течение в атмосферата и да предизвика серия взаимосвързани екстремни природни явления като руските жеги от 2010 година, съпровождани от катастрофални наводнения в Пакистан.

За последните 10 000 години е имало 24 големи слънчеви минимума. Историята от тези периоди може да се възстанови по изотопите – например по въглерод 14, който се създава от космическите лъчи в атмосферата. Благодарение на слънчевата активност се засилва слънчевият вятър, отклоняващ космическите лъчи от Земята, затова колкото е по-ниска слънчевата активност, толкова е по-мощно космическото излъчване и толкова повече се образуват характерните изотопи.

Изменението на количеството на изотопите се измерва по пръстените на дърветата, които поглъщат въглерод 14, и от ледниковите ядра, предпочитащи берилий 10.

Текущото снижаване на слънчевата активност е започнало с края на последния засега голям слънчев максимум през 1956 г., подчертава Локууд. Неотдавна снижаването се е ускорило и отсъствието на слънчеви петна това лято е станало първият тревожен сигнал.

Доколко силно слънчевите цикли влияят върху световната температура, остава под въпрос. Възможно е именно снижаването на слънчевата активност да е послужило в една или друга степен като причина за забавянето на глобалното затопляне.

„Майк по-скоро е прав, че Слънцето може да се върне към нивото на активност от минимума на Маундер – коментира специалистът по физика на атмосферата Джоана Хейг от Имперския колеж (Великобритания). – Но дори при най-оптимистичния сценарий (подразбира се минимално глобално затопляне и силен слънчев минимум) студът, който ще донесе със себе си снижаването на слънчевата активност, само ще неутрализира парниковия ефект. Така че не чакаме ледников период.”

Вероятно слънчевият минимум само леко ще ограничи затоплянето, което ще се върне с пълна сила, щом активността на Слънцето започне отново да се увеличава до нормалното си състояние.

Източник: NewScientist