Какво щеше да стане със Земята, ако ги нямаше човеците

Представете си за миг, че последните 125 000 години от историята на Земята са записани някъде на лента – на тънка, старомодна лента, опъната между две метални макари.

С всяка секунда определено количество лента се премята от едната касета и се намотава на другата.

А сега си представете, че се е появила възможност да спрете лентата, да се намесите в процеса и да смените посоката на движение. Правите превъртане.

Постепенно, с всеки нов оборот на макарата, нашата сегашна действителност се отдалечава. Във всяка минута се възстановява зона на естествени гори и гористи местности с размер на 10 футболни игрища. Първоначално всяка година територия, по-голяма от Дания, отново се покрива с гори. Изисква се да размотаете 150 години, за да се възстанови всичко това, което е било загубено.

В същото време струпването на градовете отстъпва като отлив на бетонна маса. Мегаполисите се свиват до размерите на обикновени градове, след това се съкращават до нивото на села, а след това отново възникват зелени ивици недокосната и необработена земя.

Съществуващите реки се освобождават от дигите. Възстановява се озоновият слой. Останките от всички около 108 милиарда живели на планетата хора се отделят от Земята, а изкопаемото гориво, скъпоценните камъни и метали, както и други извлечени от недрата минерали се връщат обратно на предишните си места. Тонове замърсяващи земята боклуци, включително серен и въглероден диоксид, се изсмукват от атмосферата.

Накрая се оказваме в тази точка, която изглежда немислимо далече от нас – 125 000 години назад. В геоложките термини това вероятно се възприема като вчера, но времето между този момент и днешния ден представлява цялата пълнота на човешкото съществуване на планетата. Връщайки лентата назад до това място, ние сме отстранили практически всички следи от въздействието на човека върху Земята. И какво се получава?

Преди 125 000 години Земята се е намирала в средата на еемския (Eemian) междуледников период, който е продължил 15 000 години и е представлявал температурна фаза между по-дългите и студени ледникови периоди. Неочаквано целият свят станал по-топъл и зелен. В Северното полукълбо континенталната снежна покривка отстъпила на юг почти до нивото на Германия в Европа и Илинойс в Северна Америка.

„Тогава е било много по-топло, отколкото днес, а нивото на морето вероятно е било много по-високо и се е намирало на максималната си отметка”, подчертава Йън Тътърсъл, куратор по въпросите на антропологията в Американския музей за естествена история в Ню Йорк.

Един от бенефициентите на подобно затопляне е станал Homo sapiens – разумният човек. Нашият вид за първи път се е появил преди около 200 000 години в Източна Африка. Преди 125 000 години популацията на този вид е била някъде в пределите между 10 000 и 100 000 индивида – те са се сдобивали с храна, занимавали са се с лов и са извършвали първите набези, напускайки дома на своите предци.

Но ние не сме били сами. „По това време са съществували поне три линии хоминиди – отбелязва Тътърсъл, който е и експерт в областта на ранната човешка еволюция. – В Африка е съществувал разумният човек (Homo sapiens); в източната част на Азия се е обособил изправеният човек (Homo erectus), който впоследствие е измрял, а в Европа са живели неандерталци.”

Други представители на човешкия род – както неизвестни, така и частично известни, са се борили за оцеляване в други части на планетата. „Никой не знае какво се е случило в Африка – казва Тътърсъл. – В Африка е имало хоминиди, изглеждащи съвсем не като съвременния Homo sapiens.”

В света в изобилие са съществували също големи животни – китове в океана и гигантски стада тревопасни животни на сушата. „Мисля, че ако съществуваше възможност за телепортиране в този свят, то всички бихте обърнали внимание на мегафауната – подчертава историкът по околната среда Джед Каплан от факултета по изучаване на околната среда към Женевския университет (Швейцария). – Бихте открили огромни стада от животни, движещи се из цял свят. Имало е покрити с козина мамути, населяващи Арктика. И безспорно бихте могли да видите бизони. В Европа е можело да се открият големи котки, а в Америка вероятно е имало много коне и още по-голямо количество мечки, вълци, както и множество стадни животни.”

Извън пределите на природата

Но след това, без всякакво предупреждение, всичко се е променило. Или ако сме по-точни, първо се променили човешките същества, а след това същото се е случило и с околния свят.

„Нещо ужасно се е случило именно в момента, когато хората са започнали да се държат по съвременния начин, и това е започнало преди 100 000 години – отбелязва Тътърсъл. – И именно по това време човешките същества в определен смисъл са излезли извън пределите на природата, оказали са се в нейна опозиция и са започнали да извършват всички глупости, с които днес добре сме запознати.

Запознаването със списъка глупости, за които говори Тътърсъл, произвежда отрезвяващо впечатление. Само 2000 години преди Рождество Христово световното население е било няколко десетки милиона. През 1700 година по Рождество на планетата вече са се наброявали 600 милиона души, а днес тяхното количество превишава 7 милиарда и продължава да се увеличава, както изчисляват специалистите, с 220 000 души на ден.

И това – само човешки същества. По данни на Организацията на ООН по продоволствие и селско стопанство (FAO) глобалната популация на едър рогат добитък е 1,4 милиарда и освен това във всеки даден отрязък от време съществуват още около милиард свине и овце, около 19 милиарда пилета, тоест почти по три на всеки човек.

Според наличните данни ние използваме днес повече енергия, отколкото когато и да било преди. Само през ХХ век потреблението се е увеличило 16 пъти. Според сведения, публикувани през 2009 година в изданието International Journal of Oil, Gas and Coal Technology, от 1870 година от недрата на Земята са извлечени приблизително 944 милиарда барела нефт, или 135 милиарда тона. Само през 2011 година Съединените щати са добили над милиард тона въглища, а Китай – три пъти повече.

Ние също така по радикален начин сме променили ландшафта. Селското стопанство заедно с използването на огъня почти навсякъде са подчинили околната среда и са й придали друга форма. В много региони обработваемите земи са заменили естествената растителност. От 30 до 50% от земната повърхност се използват сега по един или друг начин в интерес на човека и ние губим повече от половината достъпни запаси прясна вода.

Особено производството на ориз е направило по-плоски всички екосистеми. „Хората създават малки язовири – отбелязва Ърл Елис, специалист в областта на околната среда от Мерилендския университет. – И това изменя цялото движение на утаечните породи в басейните на реките. Целта е създаването на заблатени участъци, годни за отглеждане на ориз. В резултат голяма част от териториите са станали плоски.”

В съвременния свят са останали много малко места, които изглеждат така, както би било в случай на пълно отсъствие на намеса от страна на човека. „Съществуват много малко ландшафти, останали в недокоснат вид, особено в Европа – подчертава Каплан. – Практически вече не са останали гори, където можете да видите големи загинали дървета просто така да си лежат на земята.”

От момента, когато човекът е започнал да се противопоставя на все още съхранената природа, хората са се разпространили по цял свят като семена, гонени от поривите на вятъра, и в резултат преди около 125 000 години те са се обособили в Близкия изток, преди 50 000 години – в Южна Азия, преди 43 000 години – в Европа, преди 40 000 – в Австралия, и в двете Америки в периода преди 30 000 до 15 000 години. Последната интензивно заселена територия е станала Нова Зеландия и това се е случило преди около 700 години.

Навсякъде, където са минали хората, те са водили със себе си животни – някои съзнателно (кучета, котки, свине), а други случайно (плъхове). Внедряването на чужди видове животни в деликатно балансирана екосистема може да има сериозни и необратими последствия, твърди Елис. Особено това се отнася до плъховете. „Тяхното въздействие на екосистемата е много голямо. Всички живи същества, създаващи гнезда на земята или във всяко друго достъпно за плъховете място, се оказват обречени.”

Разбира се, и ние самите се явяваме ефективни убийци. Както е известно, много видове животни в резултат на лов или преследване са били изтребени и най-известен пример в това отношение е додо (за последен път тяхно потвърдено наблюдение е било фиксирано през 1662 г.).

Много други видове също са изчезнали, някои от тях ги няма вече дори в нашата памет. Човешките същества маршируват по планетата, след тях една след друга се надигат вълни, изтребващи мегафлората. Причините за това все още се обсъждат, но много сочат с пръст към нас. „Всъщност аз смятам, че човешките същества са подпомогнали изчезването на многобройни видове от мегафауаната”, отбелязва Каплан.

Така например преди 15 000 години човешките същества са проникнали през Сибир в Северна Америка. „Започнал е безпрецедентен период на изтребление – подчертава Бил Ръдиман, специалист в областта на климата от Вирджинския университет. – За това е била необходима появата на нещо съвършено ново и това ново са се оказали човешките същества.”

„Американският запад, разположените там равнини, са имали такова разнообразие, което е било много по-богато от това, което представлява днес (националният парк) Серенгети – отбелязва Ръдиман. – Това е било удивително място. Освен мамути и мастодонти там са обитавали саблезъби тигри, коне, камили, гигантски земни ленивци – всички тези видове са измрели в течение на доста кратък период от време. Най-надеждните данни свидетелстват, че това се е случило преди около 15 000 години.”

Днес широките – и предимно пусти – пространства от Американския запад силно са се изменили в сравнение с това как са изглеждали преди 125 000 години.

Унищожените от човека големи животни са оказали своето влияние на ландшафта, което е забележимо практически навсякъде. „Обширни пространства преди са останали полуоткрити, те са станали такива в резултат на съществуването на голямо количество пасящи животни, хранещи се с трева и клони, а също хищници – казва Каплан. – Важно е да помним, че ландшафтите се формират включително от животни. Огромни стада бизони са стъпквали малките дървета и по такъв начин са оставяли пространството открито – разбира се, не в такава степен като човека, използващ огън, но и това влияние е било безспорно забележимо.”

Воден свят

Освен другото сме опустошили и океаните. По данни на публикувано през 2010 година изследване риболовният флот на Обединеното кралство е принуден днес да работи 17 пъти по-интензивно, отколкото през 1880 година, за да хване същото количество риба. Организацията на ООН по селско стопанство и продоволствие смята, че повече от половината световни крайбрежни рибни ресурси са подложени на прекомерен улов.

Ловът на китове също е променило океана до неузнаваемост. През ХХ век някои видове китове са се оказали на границата на изчезването и техните популации и до днес не са възстановени. Противоречиво изследване, публикувано в сп. Science, твърди, че популацията на китовете е била значително по-голяма преди началото на техния улов, отколкото се е смятало. Според въпросното изследване тогава в света са се наброявали 1,5 милиона гърбати кита, а не 100 000, както смятат експертите от Международната комисия по китолов. Същото може да се каже и за малките ивичести китове, и за полярните китове и кашалоти.

Ние сме изменили и климата. През май тази година съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата за първи път от милиони години е надвишило 400 милионни части; преди 125 000 години неговото съдържание е било 275 милионни части. Подобно увеличение е частично свързано с използваните изкопаеми видове гориво, а също с намалялото количество гори, които в продължение на милиони години са изпълнявали функцията на фактически бездънна въглеродна мивка.

Това въздействие е оставило ясен отпечатък върху намиращия се на нашата планета лед. По цял свят ледниците намаляват, а на някои места са изчезнали съвсем. Американският национален център по изучаването на снега и леда (US National Snow and Ice Data Center) към университета в Колорадо в Боулдър наблюдава около 130 000 ледника по цял свят. Някои от тях се увеличават, но значително повече са тези, които намаляват.

Като цяло може да се каже, че на всеки увеличаващ се по размери ледник се падат поне 10 съкращаващи се. Към момента на своето създаване през 1910 г. Националният ледников парк в щата Монтана е наброявал 150 ледника. Днес те не са повече от 30 и всички са намалели по размери.

През 2009 година ледникът Чакалтая в Боливия е изчезнал, а навремето това е било най-високото място в света, където са разполагани ски лифтове. Ледената покривка в полярните ширини се разрушава и от него се откъсват парчета с големина на градове. През юли тази година 30-колометрова пукнатина в ледника Pine Island glacier в Антарктика е довела до образуването на айсберг с големината на Ню Йорк.

В резултат на превъртането назад на лентата на времето изчезват всички следи от влиянието на човека върху планетата Земя. А сега просто за удоволствие нека опитаме друга игра – да премахнем изобщо човека. Представете си, че преди 125 000 години малкото количество наши предци в източната част на Африка са били унищожени в резултат на някоя катастрофа. И нека да превъртим лентата напред. Как би изглеждала днес нашата планета, ако на нея ги нямаше съвременните човешки същества?

В известно отношение отговорът е очевиден – тя би изглеждала в много отношения, както и преди 125 000 години. „Бихме имали непрекъснато съществуваща биосфера и тя би била такава, че ни е трудно да си го представим. Тоест биха съществували гори, савани и т.н. – и така по цялата повърхност на планетата – подчертава Ян Заласевич, геолог от Лестърския университет. – Никакви пътища, никакви ниви. Никакви градове. Нищо от този род.” На Земята в изобилие биха съществували големи животни, а в моретата щеше да има много китове и риба.

Но това не би могло да продължава дълго, смята Ръдиман. Ако човешките същества бяха измрели преди 125 000 години, то Земята днес би встъпила в нов ледников период. Ледниците биха увеличили своите размери и биха настъпили напред. Сама по себе си това е противоречива идея и заради нея Ръдиман е търпял критики. Но днес, десет години след като за първи път я е изрекъл, много климатолози са съгласни с него.

„Ако премахнете въздействието на човека, то ще възникне значително повече лед в моретата и тундрата в района на Северния полярен кръг също ще се увеличи по площ – отбелязва той. – Бореалните гори биха отстъпили и – което е най-главното – ледената покривка би се увеличила в много северни региони – в северната част на Скалистите планини, в Канадския арктичен архипелаг, в някои райони на северната част на Сибир. Това са най-ранните стадии на настъпването на ледников период. И това е единственото най-значително изменение.”

А може би всичко би изглеждало иначе. Не е изключено, че нашето място можеше да е заел друг човешки вид – например неандерталците, Хомо еректус или друг неизвестен вид – и той да е започнал да определя вместо нас всичко случващо се на планетата.

Тътърсъл се съмнява. „Щяха ли да се утвърдят на Земята, ако следваха нашия пример? – пита той. – Щяха ли да заменят разумния човек, което би свидетелство за съществуването на определен род неизбежност спрямо това, което се е случило с нас? Аз смятам, че едва ли.”

Но има великолепен контрааргумент срещу твърдението му.

„Има такава концепция – конвергентна еволюция, и тя се състои в това, че ако ние не бяхме дошли и не бяхме направили това, то щеше да е сторено от някой друг – отбелязва Дейвид Грийнспун, куратор в областта на астробиологията в Музея за природа и наука в Денвър, Колорадо. – В такъв случай би съществувало селективно налягане върху другите видове, което би ги подтикнало по този път на развитие, по който сме тръгнали ние, и където съществува връзка между големия мозък, езика и абстрактното мислене, както и развитието на селското стопанство. Ако сценарият в буквален смисъл е такъв, че разумният човек измре, а общият ландшафт остане, то вероятно щеше да се случи нещо подобно. Но то не би било точно същото, защото е голяма степента на случайност и вероятно би отнело повече време.”

Накратко казано, всичко това би се случило във всеки случай. Възможно е образуването на съвременната версия на Земята и нашето място на нея да е било неизбежно. Махнете Homo sapiens от това уравнение, възстановете горите и мегафауната и тогава, може би след 100 000 години, отново ще получим същия резултат – нашият велик труд, нашите постижения и грешки – или поне нещо подобно.

„Бих искал да имам кристална топка или някакъв визьор за алтернативния свят – признава Грийнспун. – Би било любопитно.”

Източник: РИА Новости, NewScientist