Богатите също плачат
Икономистите са хвърлили светлина на болния въпрос за това спомага ли икономическото развитие за щастието. И изглежда, степента на удовлетвореност от живота в най-богатите страни всъщност се снижава.
Политиците горещо се интересуват от това как са свързани националното богатство и нивото на щастие сред населението. Но икономистите засега не могат да кажат нищо определено по този повод – само водят горещи спорове на непонятен за обикновения човек език.
Нов анализ са направили Еухенио Прото от Центъра за изучаване на конкурентоспособността в световната икономика към университета Уоруик (Великобритания) и Алдо Рустичини от университета в Минесота (САЩ). Получило се, че, както и следвало да се очаква, в най-бедните страни нивото на щастие се повишава спрямо ръста на благосъстоянието, тъй като хората накрая получават възможност да удовлетворят основните си потребности.
Но – и това е изненада! – щом доходът достигне определена точка (около $36 000 БВП на глава от населението, изчислен въз основа на паритета на покупателната способност, а не на курса на националните валути), нивото на удовлетвореност от живота, качвайки се до максимума, започва да спада.
В страните, където БВП на глава от населението е под $6700, хората в 12% по-рядко изпитват високо ниво на удовлетвореност от живота в сравнение с държавите с БВП около $18 000.
Когато страните достигнат показателя $20 400, ръстът на ниво на щастие става практически незабележим – разликата с най-богатите и щастливи страни е само 2%. Този феномен е известен като парадокс на Истърлин. Но досега никой не е успявал да открие, че около $36 000 населението изведнъж започва да се чувства не много щастлив.
Възможно е това да е издръжката според нов метод, при който данните от проекта World Values Survey и показателите на БВП са анализирани в качеството на квантили. Но авторите се кълнат, че на този подход следва да се вярва, тъй като той позволява избавяне от ограниченията, които налагат в икономическите модели различните страни.
Икономистите разполагат с данни, които говорят, че богатите също плачат, тъй като имат завишени изисквания към живота. Разликата между това, което имам, и това, което ми се иска, достига астрономически величини. Естествено, колкото по-големи са изискванията, толкова по-рядко се удовлетворяват те.
Разбира се, разочаровани богаташи има не само в най-развитите страни. Просто там те са повече.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. PLoS ONE.
Източник: University of Warwick