По пътя към истината учените се препъват като простосмъртни

Колкото и да е парадоксално, понякога сумирането на частни, субективни мнения позволява да се види истината, а опитът да се съди обективно поражда странно поведение.

Това е справедливо и за науката, и за финансовите борси.

Целта на банкера е максимална печалба. Целта на учения – разбирането на действителността.

Но Майк Писи от Бристолския университет (Великобритания), основавайки се на разработения от него модел, подозира, че едните и другите в еднаква степен са готови да се съгласят с общоприетите възгледи, дори без да се опитват да изяснят истината.

Класическата представа за науката като самокоригираща се система нееднократно е подлагана на съмнение. И философи, и учени отдавна са забелязали, че щом хипотезата получи широко признание, повечето престават да виждат слабите й страни.

Американският социолог Джеръми Фрийз казва по този повод: „Вместо емпирични хипотезите стават вампирични – не можеш да ги убиеш с прости факти.”

Предложени са поне три обяснения на това странно обстоятелство. Първо, учените също са хора и макар с всички сили да се опитват да мислят рационално, несъвършенството на нашия общ психически апарат ги кара да отдават предпочитание на едни възгледи пред други по ирационални причини.

Второ, някои учени всъщност са загрижени не от търсенето на истината, а от собствената си кариера, затова се стараят да направят такова „откритие”, което да им донесе и пари, и слава. Трето, съвременната научна общественост е развратена от правилото „публикация или смърт” – съзнателно и несъзнателно много специалисти манипулират данните, за да се съгласуват те с необходимите изводи.

Ролята на коректор трябва да изпълнява системата за рецензиране. Надеждата е, че желанието да познае света ще подскаже на учения правилната оценка, която заслужава работата на колегата. А това, че рецензиите се пишат едновременно от няколко души, позволява да се избегне необективността.

За съжаление действителността не е толкова радостна. Някои дори призовават за отказ от тази система. Други впрочем я смятат за по-малкото зло. „Всъщност системата за рецензии не е толкова лоша”, казва Писи и не е голословен. Заедно с колегите си той е разработил компютърен модел на поведението на научната общественост.

Представете си група учени, които трябва да избират между хипотезите А и Б. Съществува известна вероятност всеки конкретен учен да склони към едното или другото решение. Всичко започва от това, че даден специалист изпраща на списание статия в подкрепа на едната хипотеза. Моделът е опростен, затова се смята, че редакцията на никого не отказва, като дава ръкописа за рецензия. Сега от колегите зависи ще бъде ли публикуван той. След това те решават в полза на коя хипотеза да се застъпят.

Моделирани са три варианта на развитие на събитията. 1) учените оценявали ръкописа въз основа на собствени, още непубликувани (субективни) резултати, 2) били максимално обективни или 3) изобщо не били привличани към рецензиране (статията се публикувала просто така).

Разглеждала се вероятността от три изхода – възникване на стадно чувство (учените пишат статии в подкрепа на хипотеза, с която не са съгласни, но която се подкрепя от повечето), формиране на заблуда (научните представи са далече от истината) и одобрение на статията.

Първият сценарий победил по всички показатели. Именно в първия вариант стадното чувство се задържал най-дълго, шансовете за заблуждение се намирали на най-ниско ниво, а вероятността от одобрението на статията не се отличавала от резултатите на двата други сценария.

Получава се, че учените не бива да се страхуват от субективното си мнение при оценката на ръкописа. Редакциите изискват от рецензентите да бъдат максимално обективни, но Писи предлага да се оценяват работите по друг критерий: „Колко интересна ви се стори статията?”, „Как мислите, ще окаже ли статията сериозно влияние върху развитието на дадената област на изследване?”

В същото време не може да не притеснява това, че стадното чувство е възникнало във всичките три сценария. И сега ще ви стане ясно защо в началото споменахме банкерите. Именно финансовите борси повече от другите сфери на човешката дейност страдат от стадното поведение.

Затова за коректна оценка на ситуацията поведенческата икономика препоръчва да се реагира не на публични сигнали (данните за покупки и продажби), а на частни. С други думи, тук по същия начин, както и в случая с изследването на Писи, максимално обективното съждение далеч невинаги се оказва вярното.

Единственият изход е да се натрупват индивидуални съждения, тоест банкерите повече да се вслушват в аналитиците, отколкото в статистиката, а учените – в субективните си мнения един на друг.

Достатъчно е да си спомним, че съществуват списания с висок индекс на цитирания и такъв с нисък. Означава ли това, че в първите по-често се публикуват най-важните и правдиви статии? Специалистите се съмняват.

Разбира се, Писи е публикувал своето изследване в престижното списание Nature на гореща тема и неговият модел (а моделите за изследване на човешкото поведение понякога се сравняват с теглич) потвърждават изводите на други учени. Да не би да се е заразил от стадното чувство?

Източник: The Conversation