Бял ли е бил Исус и има ли значение?

Телевизионната водеща от Fox News Мегън Кели заяви на 11 септември пред своите зрители, че Исус и Дядо Коледа са бели.

„Просто защото това ви кара да се чувствате неудобно, не означава, че фактите трябва да се изменят – казва Кели. – Исус е бил бял човек. Това е историческа фигура, това е поддаващ се на проверка факт и аз бих искала децата да знаят за това, както и че Дядо Коледа също е бял. Как може по средата на историята всичко да променят и да правят Дядо Коледа от бял – черен?”

Да оставим настрана нелепостта на опитите за расово изображение на измислен герой, който всъщност не съществува (простете, деца!), и да кажем, че по отношение на Исус Кели допуска повече от сериозна грешка.

Учените са единодушни, че Исус, както и повечето евреи в първи век, по-скоро е бил тъмнокож човек. Ако той долети с нощен полет от Сан Франциско в Ню Йорк днес, службата за сигурност на летището може да го подложи на допълнителна проверка.

Митът за белия Исус има дълбоки корени в християнската история. Още в Средновековието и особено в епохата на Възраждането популярни западни художници са изобразявали Исус бял, често със сини очи и руса коса. Възможно е за това да са подпомогнали библейските истории, в които светлото се отнася към чистотата и праведността, а тъмното – с греха и злото. И изхождайки от това, авторите на картините са се опитвали да създадат стерилен образ на Божия син.

Единственият проблем е в това, че такива изображения са исторически неверни.

Съвременните западни християни са пренесли тези образи в своите собствени изображения на Христа. Вземете всяка яркосиня книжка „Библейски истории” в неделното училище и ще видите бял Исус с розови бузи. Бледоликият Исус се представя пред нас и във всеки съвременен кино- и тв филм, включително популярния сериал на History Channel с името „Библията”.

Което е интересно – самата Библия е доста по-малко информативна относно цвета на кожата на Христа, отколкото ние с вас. В християнските библейски текстове изобщо много малко се говори за външния облик на Исус. Там няма никакви забележки относно неговия нос, цвета на очите, кожата и косите.

Поразително изключение се явява глава 53:2 от Книгата на пророк Исая, където се казва: „Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.” Това е още един факт, поставящ Библията в противоречие с част от издиганите навсякъде образи на „лъскав Исус”.

Но ако самата Библия мълчи за цвета на кожата на Исус, нима има някакво значение изказването на Мегън Кели за това, че Христос е бял?

Да, има.

Както твърдят някои историци и богослови, мълчанието на Свещеното писание по въпроса за цвета на кожата на Христа е много важен момент, привличащ към християнството хора от най-различни националности. В света, където расите често разделят обществото и дори църквите, библейското изображение на Божия син прави неговата личност способна да преодолее този разкол.

По тази причина един американски презвитериански свещеник през 80-те години на XIX век предупреждавал своите енориаши да не вярват много на популярните изображения на Христа.

„Ако Го бяха описали в детайли, ако Го бяха направили бледолик, то тогава чернокожият човек би почувствал, че разстоянието между Христос и него е по-голямо, отколкото разстоянието между Христос и белите му събратя. А тъй като Библията се е отказала да описва расовите черти на Исус, Неговите проповеди привличат всички. Само така църквата може да стане онова място, където бели, монголоиди и африканци седят заедно зад масата на Всевишния и ние всички еднакво мислим за Исус, всички ние чувстваме, че той прилича на нас.”

През 1957 г. в колонка с името „Съвети за живеене” в сп. Ebony задали на Мартин Лутър Кинг следния въпрос: „Защо Бог е направил Исус бял, ако повечето хора в света не са бели?” Кинг отвърнал: „Цветът на кожата на Исус няма почти или абсолютно никакво значение, защото изключителността на Христа се заключава в неговата готовност да подчини волята си на волята на Бога.” Както отбелязва историкът Едуард Блум, същността на изказването на Кинг е в това, че Исус е над расите.

Казаното от презвитерианския свещеник от по-миналия век е вярно и днес. В църквата е важно да се избягва Исус, който повече прилича на скандинавски супермодел, отколкото на безгрешния Божи син от Светото писание. Това е важно за поддържане на вярата, в която всички може да възнасят хвала на Този, който е станал подобен на тях в опита да спаси хората от греховете, такива като расизъм и предразсъдъци.

Това е важно за християните, стремящи се към разпространение на вярата, тъй като това позволява да се създаде общество от вярващи, способни да почитат Христос, който строи мостове, а не препятствия. И това е важно за тези, които с името Христово чакат този ден, когато, както е казано в книгата Откровение, хората от „всеки род и език, и народ, и племе” ще могат заедно да славят Исус.

А докато този ден не е настъпил, моля някой да каже на Мегън Кели, че Исус не е бял!

Jonathan Merritt, The Atlantic