Халеевата комета посяла суша и глад
Изследователи от Института на Земята към Колумбийския университет са анализирали ядра от гренландски лед, който датира от 533 и 540 година от н.е.
В образците е открито голямо количество атмосферен прах, включително и с неземен произход. За това например сочи голямото количество олово, което се наблюдава в извънземните обекти.
Интересно е, че изследваният материал се е трупал върху повърхността на ледниците на Гренландия през пролетния период. Този факт свидетелства за неговата принадлежност към метеорния поток Ета-Аквариди, който е свързан с Халеевата комета и ежегодно се наблюдава от Земята през април-май.
Водещият автор на изследването д-р Далас Абът смята, че прахът от метеорния поток Ета-Аквариди може да е станал причината за малко захлаждане през 533 година. Но през 536-537 г. са настъпили драматични събития, които са довели до снижаване на температурите с 3˚С.
В същите ледени ядра изследователите открили следи от вулканична дейност, но и изригванията на вулкани през 536 г. биха били недостатъчни за толкова рязка промяна на климата.
„Малък вулканичен ефект все пак е имало – пояснява д-р Абът. – Но основен фактор може да е станал сблъсъкът на космически обект с океана.” В потвърждение на това в образците лед били открити малки тропически организми – няколко вида диатомови водорасли, на което може да е било способно парче от Халеевата комета.
Халеевата комета преминава покрай Земята веднъж на 76 години. Според астрономи тя се е появила на нашето небе през 530 г. и това е била една от най-ярките й появи. Обикновено кометите са „облепени” с парчета мръсен лед и сняг, но понякога те се разкъсват и топят и кометата изглежда по-ярка.
Засега не е известно в коя част на Земята е ударило парчето от кометата и с какъв размер е било то. Но през 2004 година е проведено изследване, в хода на което е станало ясно, че глобалното изменение на климата през 536-537 г. може да е предизвикано от фрагмент с диаметър около 600 метра.
Изследователите заключават, че това захлаждане в VI век от н.е. е провокирало засушаване, рязко намаляване на реколтата, плодородните земи и глад. Напълно е вероятно именно тези събития да са доведи до възникването на пандемия от Черна смърт (чума) сред намалялото човечество през 541-542 г. от н.е.
Д-р Абът е представила резултатите от работата си на срещата на Американския геофизически съюз (AGU).