Да следиш собствения си мозък в реално време

Уред за магнитна електроенцефалография позволява не само да наблюдаваш работата на собствения си мозък, но и да насочваш неговата активност в необходимата посока.

Невробиолози от университета „Макгил“ (Канада) открили начин за проследяване на активността на собствения мозък в режим тук и сега – човек гледа мозъка си, прилага някакви психически усилия и веднага вижда техния резултат във вид на променяща се мозъчна активност.

Методът е основан на магнитната електроенцефалография – неинвазивен начин за визуализация, при който се измерват магнитите полета, генерирани от невроните. Уредът фиксира тези полета с висока точност и скорост, а сканирането на целия мозък отнема милисекунди.

За да проверят може ли с помощта на такъв апарат да се регулира собствената мозъчна активност, Естер Флорин и колегите ѝ направили следния опит – човек гледал в диск на екрана на монитора и се опитвал да промени цвета на този диск, например от тъмночервен на яркожълт.

Тънкостта била в това, че цветът на диска бил свързан с определена мозъчна активност, по-точно – с активността на моторната кора. (За да „закодират“ цветовете от активността на кората, изследователите използвали и данни от магнитно-резонансна томография).

Били направени няколко опита да се измени цветът и с всеки нов доброволците все по-успешно се справяли със задачата. В хода на експеримента човек не трябвало да се движи, тоест изменението на активността в моторната кора се осъществявало само с усилието на волята. Иначе казано, с помощта на тази система за обратна връзка, работеща в режим на реално време, може да се контролира работата на собствения мозък.

Методът може да се използва за терапевтични цели, при лечение на най-различни психоневрологични разстройства и дефекти. Сега авторите на работата се опитват да проверят своя метод върху хора с амузия, които са неспособни да различават височината на звука. Освен това с помощта на магнитната електроенцефалография учените искат да изяснят повече за синаптичната пластичност и структурата на невронните съединения в мозъка – тъй като измененията в активността явно трябва да се съпровождат и с невронно-синаптични пренастройки.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. NeuroImage.