Защо Рагнарьок няма да настъпи на 22 февруари
Последно: 22 февруари 2014 г. в 12:52
Краят на света по календара на викингите, предвиден от британските любители на скандинавската древност за тази събота, няма да настъпи. Причината е, че не е имало „календар“, в който да присъства тази дата, а и самата идея за край на света в нашето разбиране.
„В скандинавската митология липсва хронологично време. Не само в митологията, а изобщо в древноскандинавската култура времето не се е изчислявало с години. Затова да го привързваме към определена дата, е абсурдно“, казва пред РИА Новости Олга Смирницка, професор в катедрата по германска и келтска филология на Московския държавен университет.
Когато тръбата на Хеймдал засвири и броячът се нулира
В средата на ноември в британските, а след това и в други медии по света се появиха съобщения, че на 22 февруари тази година ще се случи Рагнарьок, „гибелта на боговете“, края на света по „скандинавската версия“.
Техният първоизточник бил сайтът на центъра за скандинавска култура Йорвик в британския Йорк. Центърът назначил датата за край на света очевидно за да привлече вниманието към своя фестивал на скандинавската култура, който се провежда от 15 до 23 февруари.
На сайта от този момент има обратно броене до Рагнарьок, а в Twitter се появи официален хештег за края на света – #Ragnarok2014.
За предупреждение на силите на доброто в Йорвик ежедневно тръбят с особен плам какво символизира сигналът на стража на боговете Хеймдал, духащ в златния рог Гялархорн.
Изследователите от Йорвик напомняли, че един от признаците на настъпващия край на света е „изчезването на границите“, което те свързват с настъпването на ерата на интернет. Освен това преди Рагнарьок „от дълбините трябва да се издигне вселенският змей Йормунганд“, а това знамение според тях вече се е осъществило с появата на необикновено големи екземпляри риби Regalecidae край бреговете на Калифорния.
Кораб от нокти на мъртъвци и други
Главният източник на нашите знания за скандинавската митология е сборникът епични поеми „Старата Еда“, открити през 1643 г. от исландски епископ. Първата от тях – „Прорицанието на вьолвата“, говори за съдбата на света, за неговото начало, раждането на човека и за последващата вселенска катастрофа.
„Наистина в Еда се говори, че преди края на света ще настъпят такива черни времена и има катастрофи, има места, които лесно можем да съпоставим с тези, в които живеем ние – казва Смирницка. – Но това не са нищо повече от поетични фигури, зад тях не стоят никакви дати“, отбелязва тя.
В описаната катастрофа има множество други детайли, които едва ли можем да съотнесем към нашия всекидневен живот. Например преди края на света трябва да се появи Наглфар – кораб, построен от ноктите на мъртъвци, небето да се разтвори, апокалиптичният вълк Фенрир да изяде Слънцето, змеят Йормунганд (той обаче не е споменатата риба, а е гигантски змей, който ще завладее целия свят), трябва „гневно да се завърти“, а световното дърво – ясенът Игдрасил, трябва да се разтресе.
Пръстенът на времето
Всъщност, отбелязва Смирницка, при езичниците скандинавци изобщо е липсвала представа за линейно време и съответно за неговия край. „Краят на света“ – това е „изобретяването“ на християнската епоха.
„Те не мислят за времето линейно, както нас – да речем, от сътворението до края на света, до Страшния съд, а мислят циклично. Тоест краят на света не е край на света, след него веднага настъпва възраждане. И началото на света не е начало на света, преди него е съществувал някакъв свят. Тоест те не разполагат това като такава линейна последователност“, казва експертът.
В същото „Прорицание на вьолвата“ веднага след гибелта на света, боговете и човечеството идва описание на неговото възраждане.
В културата на самите скандинавци апокалиптичните събития, отнасящи се до съдбата на света, са били „затворени“ в митологично сакрално време, в „зона“, разположена далече извън пределите на „скверното“, обикновеното. Вселенските катастрофи не са свързани с реалния живот.
„Митологичното време, за което става дума в Еда, почти не въвежда човека на сцената. Забележителните скандинавски текстове за хора, например исландските саги, всъщност нямат допирни точки с митологията. Там вече е съвсем различно броенето на времето. Именно исландците най-малко са предразположени към есхатологични фантазии“, допълва Смирницка.
