Неизвестна теория на Айнщайн твърди: Вселената не се е родила в Големия взрив
Последно: 26 февруари 2014 г. в 10:51
Ръкопис, който в продължение на десетилетия не привличал вниманието и се намирал в архив в Йерусалим, показва, че Алберт Айнщайн е размишлявал над алтернативна теория на еволюцията на Вселената.
Тя гласи, че светът не се е родил в Големия взрив, а се разширява постоянно и вечно. Интересно, но работата, написана от Айнщайн през 1931 година, напомня на теорията, която е отстоявал британският астрофизик Фред Хойл почти 20 години по-късно.
И независимо че Айнщайн скоро се отказал от тази идея, ръкописът сочи нежеланието на великия учен да признае факта, че Вселената е била създадена в резултат на едно взривно събитие.
Теорията на Големия взрив е получила първото астрономично потвърждение, когато американският астроном Едуин Хъбъл и други учени открили, че далечните галактики се отдалечават и пространството се разширява. Наблюденията сочели, че в миналото Вселената е била много плътна и едва после рязко се е разширила.
От края на 40-те години Фред Хойл твърдял, че не е задължително Вселената да се е образувала в резултат на Големия взрив – пространството може да се разширява вечно, съхранявайки постоянна плътност. Това е напълно възможно, ако във Вселената непрекъснато се ражда нова материя – във вид на елементарни частици, спонтанно появяващи се във вакуум.
Тези частици след това се сливат, образувайки галактики и звезди, и при достатъчно висока скорост те са достатъчни за запълнят празнината, създадена в резултат на наблюдаваното от астрономите разширение на пространството. Вселената на Хойл винаги е била безкрайна, затова нейният размер не се е изменил в процеса на разширение.
Записките на Айнщайн сочат, че той се е опитвал да намери алтернативна теория на еволюцията на Вселената вместо нелюбимата му теория на Големия взрив.
© Albert Einstein Archives, Hebrew University of Jerusalem, Israel
Наскоро открит документ сочи, че Айнщайн е описал тази теория много по-рано от Хойл. „За да остава плътността (на Вселената) постоянна, трябва постоянно да се образуват нови частици материя“, пише знаменитият физик.
Както смятат изследователите, ръкописът е бил направен по време на пътуването на великия учен в Калифорния през 1931 година. Той е бил съхраняван в архива на Алберт Айнщайн в Йерусалим и досега се е намирал за свободен достъп, но грешно го отнасяли към друга негова работа. Физикът Кормак О’Рафърти от Технологичния институт Waterford в Ирландия твърди, че „едва не паднал от стола“, когато разбрал що за ръкопис е пред него. Именно О’Рафърти и колегите му публикували откритието, което дълги години било пред очите на много учени, изучаващи трудовете на Айнщайн.
Откритието потвърждава, че Хойл не е бил чудак. Фактът, че Айнщайн обмислял стационарния модел, е можел да послужи като мощен аргумент в спора на Хойл с други физици.
Макар моделът на Вселената на Хойл да бил опроверган от астрономичните наблюдения, все пак той е бил математически последователен и не е противоречал на уравненията от общата теория на относителността. Неизвестният ръкопис на великия физик показва, че и самият Айнщайн е смятал за правдоподобна подобна картина на еволюцията на Вселената.
Но по-късно Айнщайн разбрал, че тази идея е грешна – на ръкописа се вижда как мисълта за стационарна Вселена е задраскана от писалка с друг цвят.
Интересно е, че Айнщайн не е обичал много идеята за раждането на Вселената от Голям взрив, макар други физици да твърдели, че това е закономерен извод от общата теория на относителността. Айнщайн смятал теорията за Големия взрив за „отвратителна“, както и много други физици от това време.
Например кеймбриджкият астроном Артър Едингтън не обичал идеята за Големия взрив поради това, че тя предполагала някакъв мистичен момент на външно въздействие върху първородната материя.
И все пак, когато астрономите открили свидетелства за взривното разширение на Вселената, Айнщайн се отказал от пристрастията си към статична (неразширяваща се) Вселена. Очевидно в този момент Айнщайн се е обърнал към идеята за Вселена, която сама ражда материя за своето разширение.
