Дизентерийни амеби ни изяждат живи
Последно: 15 април 2014 г. в 07:39
Паразитни амеби отравят части от стомашните клетки, докато последните не загинат. Вероятно амебите използват остатъците от клетките, за да отклоняват вниманието на имунитета от себе си.
Стомашно-чревните заболявания се случват не само от бактерии, но и от еукариотни организми – амеби. Например има два вида дизентерия – едната се инициира от бактерии от рода Shigella, а другата се провокира от дизентерийни амеби.
Бактериите ни отравят живота в буквален смисъл – отделяните от тях вещества предизвикват интоксикация на организма, но едновременно облекчават съществуването на бактериите в стомаха.
Ако говорим за амебите, то те се държат малко по-различно – просто изяждат чревните клетки. Досега обаче се смяташе, че амебите първо отравят клетките с токсини, а след това поглъщат, така да се каже, клетъчния труп.
Нещата се оказали съвсем не така. Както изяснили Уилям Петри-младши и колегите му от Вирджинския университет (САЩ), амебите често започват да „гризат“ нашите клетки, без да се стараят предварително да ги умъртвят.
Учените направили това откритие, наблюдавайки поведението на амебите в микроскоп – амеби били прикрепяни към човешки клетки, които синтезирали флуоресцентен белтък, и минута след контакта в амебата можело да се видят светещи парченца, откъснати от човешката клетка.
Подобен процес, наречен трогоцитоза, може да се наблюдава в имунната система, когато Т-клетката откъсва парченце от дендритните клетки. Задачата на дендритните клетки е да покажат на Т-клетката антиген, молекула, която трябва да се разпознае като чужда. Вероятно „отхапването“ на парче дендритна клетка от Т-клетката е част от този процес. Но дендритната клетка не загива след това. Иначе казано, и чревната клетка може да издържи няколко амебни „ухапвания“, заличавайки щетите. Но след няколко нападения мембраната на клетката все пак необратимо се разкъсва и клетката умира.
В сп. Nature изследователите пишат, че убивайки по такъв начин няколко клетки, амебите започвали да действат по-активно, тоест трогоцитозата сама се усилвала. Опити с мишки показали, че амебите използват тази техника, за да проникнат дълбоко в стомашно-чревния тракт, и ако трогоцитозата е блокирана от някое лекарство, нахлуването на амебите в тъканите спирало.
Любопитно е, че амебите отличават мъртвите клетки от живите – ако им предлагали мъртва клетка, те я поглъщали по друг начин – с фагоцитоза, без откъсване на парченца.
Всичко това силно напомня на филма „Капката“ (1988, със Стивън Маккуин), само че в микровариант. Убивайки обаче по такъв зверски начин клетката, амебите не я доизяждали. Както смятат изследователите, трогоцитозата се използва от паразитите не за хранене, а за да отклони имунитета към грамадата трупове – имунните макрофаги ще се заемат с ликвидирането на убитите клетки и няма да обърнат внимание на амебите.
Косвено в полза на това предположение говори фактът, че признаците на борба на имунитета именно с амебите започва няколко месеца след инфекцията. Впрочем хипотезата изисква допълнителна проверка.
Дизентерийната амеба е известна отдавна – тя се смята за един от най-опасните инфекциозни агенти – с нея са заразени около 50 млн. души по цял свят и всяка година тя убива 100 000 от тях. Чудно е, че своеобразното поведение на паразита досега се е изплъзвало от вниманието на изследователите.
Авторите дори успели да определят белтъците, които са необходими на амебите за нападение на клетките, и е възможно, ако скоро успеят да намерят начин за въздействие върху молекулярния механизъм на този процес, това да доведе до появата на нови, по-ефективни лекарства срещу амебите.
