Ниската кръвна захар разгаря семейни конфликти
Последно: 16 април 2014 г. в 23:20
Колкото по-високо е нивото на глюкоза в кръвта, толкова по-търпимо се отнасяме към тези, с които живеем.
Ако съпрузите се карат често, то преди да дадат пари за семеен психолог, не е лошо да си направят тест за нивото на кръвна захар. Според Брад Бушмън от университета на Охайо причината за раздразнителността може да е недостиг на глюкоза в организма.
Връзката между нашето поведение и нивото на глюкоза е забелязана отдавна – през 60-те години е установено, че „ниската захар“ (и дори просто колебанията на глюкоза в кръвта) може да провокира агресия. А не толкова отдавна, през 2010 г., Бушмън и колегите му опитали да установят особеностите на поведението, характерни за болни от диабет втори тип.
Едновременно в друга серия опити учените, възползвайки се от виртуална съревнователна игра, анализирали измененията в поведението на играчите, които получавали сладки напитки. По резултатите от тези две работи учените стигнали до извода, че глюкозата наистина, така да се каже, смекчава характера.
Изследователите обаче решили да не спират дотук и в нова статия, публикувана в PNAS, Бушмън и сие пишат за влиянието на глюкозата върху съпружеските отношения. В изследването участвали 107 двойки, които трябвало редовно да си следят нивото на глюкоза, както и нивото на агресивност.
В продължение на три седмици всеки от партньорите два пъти дневно, преди закуска и преди да легне да спи, си измервал кръвната захар. Освен това в края на деня трябвало да оцени колко силно се е разсърдил на партньора си. Нивото на агресивност се определяло доста ексцентрично – всеки доброволец разполагал с кукла вуду, олицетворяваща неговия партньор, и 51 игли към всяка кукла.
Всяка вечер, докато партньорът не вижда, в куклата се набождали карфици и броят им съответствал на нивото на гнева. Освен това след 21 дни доброволците отивали в лабораторията, където им предлагали да играят компютърна игра, в която можели да пуснат на партньора си изключително неприятен звук (смесица от скърцащ тебешир по дъска, сирени на Бърза помощ и звук от зъболекарска машинка). Характерът на звука и неговата продължителност се избирали от самите доброволци в съответствие с раздразнението, изпитвано по адрес на партньора.
Когато учените преброили всички карфици във всички кукли вуду, след като оценили стремежа на участниците в експеримента да мъчат партньора си с неприятен звук и сравнили всичко това с нивото на гликоза в кръвта им, се оказало, че колкото по-високо било нивото на кръвната захар, толкова по-малко се сърдели те на хората, с които живеели.
Авторите на изследването смятат, че тук става дума за подобрение в самоконтрола – глюкозата захранва мозъка и той започва по-добре да управлява емоциите и мотивите. Тоест, ако не всичко ви е наред с „метеорологичните условия вкъщи“, хапнете нещо сладко.
От друга страна, някои изследователи – например Дейвид Бентън от университета на Суонзи (Великобритания), се отнася доста скептично към подобни изводи. Глюкозата не е единственият фактор, влияещ на поведението – тъй като алкохолът едновременно понижава нивото на глюкозата и повишава агресивността, но в изследването не е отчитано кой от доброволците пие и колко.
Освен това някои сладки продукти – да речем, шоколад – могат да подобрят настроението не толкова и не само поради своята сладост, но и поради други вкусови оттенъци. Тоест, за да се убедим окончателно в ползата на сладкото за семейния живот, трябва да съберем повече информация за това, с което се хранят различните семейства – и тези, които живеят в мир, и тези които постоянно се карат.
