Странните спътници на Слънчевата система

Сред луните на планетите в Слънчевата система се срещат наистина доста странни – Европа се явява планета-океан, на Йо цари истински вулканичен ад, Епиметей и Янус постоянно се гонят един друг, като от време на време си разменят местата…

Засега в Слънчевата система се наброяват осем пълноправни планети, които се въртят около нашата звезда – Слънцето.

Ние, хората, на първо място сме очаровани от по-близките съседи на Земята – Марс, Юпитер, Сатурн… Но луните, които се въртят около тях, също са доста интересни.

Ганимед – най-големият

На пръв поглед Ганимед много прилича на нашата Луна, но размерите на двата спътника са несъпоставими. Ганимед е най-големият спътник на Юпитер, а и в цялата Слънчева система. Той дори си има собствено магнитно поле – уникален случай за планетните спътници.

© NASA

Ако Ганимед се въртеше около Слънцето, може би щеше да бъде числен към пълноценните планети – Юпитеровата луна е с 8% по-голяма от Меркурий и по размери е 3/4 от Марс.

Миранда – грозното пате

Спътниците на Уран по принцип не се отличават с особена красота, но Миранда сред тях наистина е като грозното пате. Сякаш Творецът на всички луни в Слънчевата система е слепил набързо останалия му след работния ден боклук и го е пуснал на орбита около Уран.

© NASA

Но ако хората някога успеят да се прилунят на този спътник, пред очите им ще се открие гледка, невиждана в Космоса. Миранда има най-разнообразния ландшафт в Слънчевата система – гигантски хребети се редуват с дълбоки равнини, а много от каньоните са 12 пъти по-дълбоки от прочутия Гранд каньон.

Калисто – рекордьор по кратери

Друга Юпитерова луна – Калисто, напомня на лицето на пъпчив тийнейджър. На Калисто няма никаква геоложка активност, което само по себе си я прави уникална в Слънчевата система, затова кратерите, появили се в резултат на падане на метеорити, постоянно се наслагват един върху друг.

© NASA

Много е трудно да намериш незасегнато ъгълче на Калисто – целият спътник е покрит с мрежа от кратери, което го прави рекордьор сред всички по този показател.

Дактил – спътникът астероид

Дактил е най-малкият спътник в Слънчевата система, дължината му е около 1,6 км. Това също е една от малкото луни, въртящи се около астероиди.

Астероидът Ида и спътникът му Дактил.                                                                  © NASA

В гръцката митология Ида е била гора, в която са живели дребни същества – дактили. Затова е логично, че спътникът на астероида 243 Ида е получил такова име.

Епиметей и Янус – вечното преследване

Епиметей и Янус са два от спътниците на Сатурн, които се движат практически по еднакви орбити, вероятно защото в незапомнени времена са били едно цяло.

Епиметей и Янус.                                                                                                               © NASA

Освен това на всеки четири години те си сменят местата – и всеки път като по чудо избягват сблъсък.

Енцелад – създателят на пръстена

Енцелад е един от най-големите вътрешни спътници на Сатурн. Повърхността му отразява практически цялата попадаща върху него слънчева светлина, затова тази Сатурнова луна се смята за най-рефлектиращото космическо тяло в Слънчевата система.

Пръстен Е и Енцелад.                                                                                                        © NASA

Енцелад има и гейзери, изхвърлящи водни пари в Космоса. Изследователите смятат, че именно благодарение на Енцелад Сатурн се е обзавел с пръстен Е, през който преминава орбитата на тази луна.

Тритон – спътникът с ледени вулкани

Тритон е най-големият спътник на Нептун. Той е и единственият спътник в Слънчевата система, който се върти около своята планета в посока, обратна на нейното движение около Слънцето.

© NASA

На тритон има много вулкани, но за разлика от обикновените, които изхвърлят лава, вулканите на тази Нептунова луна изхвърлят вода и амоняк, които незабавно замръзват при ниските температури.

Тритон е много ярко небесно тяло, тъй като неговата ледена повърхност отразява голяма част от слънчевата светлина.

Европа – спътникът океан

Европа е още един спътник на Юпитер и това е притежателят на най-гладката повърхност в Слънчевата система. Става дума за това, че цялата Европа е покрита с океан, който на свой ред е покрит с дебела кора лед.

© NASA

Но под ледовете се намира гигантско количество вода, която се нагрява благодарение на вътрешното ядро на спътника и постоянното приливно течение, предизвиквано от гравитационното привличане на Юпитер. Достатъчно е да кажем, че океанът на Европа съдържа 2-3 пъти повече вода от всички земни океани, взети заедно.

Според някои учени океанските води на Европа може да имат температура, която да не изключва появата на живот на тази Юпитерова луна. И не става въпрос за бактерии, а за доста по-сложни и големи форми на живот.

Йо – вулканичният ад

Постоянното приливно гравитационно въздействие на планетата гигант Юпитер предизвиква периодично нагряване в недрата на спътника му Йо, което на свой ред води до непрекъсната вулканична дейност.

© NASA

Цялата повърхност на Йо е покрита с вулкани, като днес се наброяват над 400 действащи. Изригванията се случват толкова често, че прелитащият наблизо до спътника космически апарат „Вояджър“ успял да заснеме някои от тях.

Освен това на Йо е практически невъзможно да се видят кратери – изригващата лава веднага ги запълва.

Титан – най-добрият кандидат за колонизиране

Титан е най-странният спътник в Слънчевата система. Отдавна е известно, че той има атмосфера, и то по-плътна от тази на Земята. В Титановата атмосфера преобладава азот, но има и други газове, например метан.

© Frank Hettick

Дълго време оставаше загадка какво се крие под гъстите Титанови облаци. Но снимки, направени от апарата „Касини-Хюйгенс“ през 2005 година, доказали наличието на метан-етанови езера и реки.

Учените допускат също съществуването на водоеми под повърхността, което заедно с ниската гравитация прави Титан най-добрия кандидат за земна колония от всички спътници в Слънчевата система.