Падината Кермадек погуби Nereus

Безпилотният дълбоководен изследователски апарат Nereus беше загубен на 9 май 2014 година в западната част на Тихия океан, по време на изследване на падината Кермадек, североизточно от Нова Зеландия.

Апаратът успял да се потопи на дълбочина 9977 метра, преди връзката с него да прекъсне. Операторът на подводницата от научноизследователския кораб Thomas G. Thompson контролирал събирането на морски краставици (Holothuroidea), когато неочаквано изображението на камерата прекъснало.

След това била загубена връзката със системата за позициониране, която проследява местоположението на машината спрямо кораба. При такива обстоятелства апаратът е програмиран да чака половин час на дъното, за да може корабът да се премести на безопасно разстояние от последното му положение, и чак тогава да се появи.

На следващия ден изследователите открили отломки от подводницата на повърхността на океана. Катастрофата се случила на 30-ия ден от 40-дневната експедиция, чиято цел било изследването на втората по дълбочина океанска падина в света.

Планираше се до края на 2014 г. Nereus да извърши още пет или шест експедиции, но сега всички тези проекти се налага да се върнат към стадия на замисъл.

Най-вероятно причина за взрива на апарата е огромното дълбоководно налягане или суровите условия в падината Кермадек, която се слави като едно от най-студените места на Земята. Причина за това са дълбоководните течения, които пренасят студените антарктически води в близост до екватора.

Експертът Стив Етчеменди е на мнение, че някои части на подводните апарати (включително чувствителната електроника) трябва дори на изследователския кораб винаги да се съхраняват при същото налягане, което им въздейства на морските дълбини. Внезапната смяна на условията рано или късно води до неконтролирани проблеми, смята инженерът.

Дълбоководният изследовател Nereus, наречен в чест на древногръцкия старец Нерей, е принадлежал на океанографския институт в Уудс Хол (WHOI) и е бил единственият научноизследователски кораб, способен да работи на такива впечатляващи дълбочини.

Стойността на Nereus, построен през 2008 година, е $8 млн. През 2009 г. апаратът успява да изучи дъното на най-дълбоката част на океана – Марианската падина. Тогава апаратът е бил управляван от група американски инженери и учени от борда на изследователския кораб Kilo Moana.

Въпросното потапяне продължило около 10 часа и през цялото време Nereus събирал научни данни, взел проби от водата и предавал видео на повърхността. Той е взел проби от дъното на Марианската падина със специален манипулатор.

Както твърди представителят на WHOI – биологът Тимъти Шанк, спускането на апарата е „позволило да се изследват нови дълбоководни региони от Световния океан и да се засегнат най-фундаменталните научни въпроси, отнасящи се до възникването на живота на Земята.“

Nereus бил снабден с иновационни технологии, които му позволявали да достига до места, недостъпни за други изследователски апарати.

Загубата на апарата е съществена за учените на САЩ, тъй като апаратът е единственият по рода си. За сравнение батискафът Deepsea Challenger на режисьора Джеймс Камерън е способен да се спуска на дълбочина 10 км, но той не може да осъществява потапяне толкова често, както се изисква за изследвания.