Животът на Марс е в спящите вулкани?

Животът на Марс е съществувал или дори още съществува сега в кратерите на спящи вулкани или в техните околности.

До този извод са стигнали астрономи от университета Браун в Провидънс (САЩ), след като анализирали снимки от орбиталната сонда MRO и ги публикували в сп. Icarus.

Много астрономи смятат Марс за „ембрион“, който по неизвестни причини така и не е станал пълноценна планета. В първите епохи от съществуването Червената планета практически не се е отличавала от своята съседка Земята – тя е имала атмосфера, океани, в недрата ѝ е протичала пълноценна геоложка активност.

Но милиард години след формирането на Марс голяма част от неговата атмосфера и океаните се изпарили, а тектонските процеси се прекратили.

Днес учените почти не се съмняват, че на Марс е имало всички условия за зараждане на живот, за което говорят данни за практически „земния“ химичен състав и температурата на марсианската вода, събрани от марсохода Curiosity в коритото на доисторически ручей през март 2013 година.

Освен това главна задача на следващия марсоход на НАСА, който ще бъде изпратен през 2020 година, ще стане търсенето на следи от живот на Червената планета. Само че планетолозите се разминават в мненията къде да го търсят.

Катлин Сканлън и колегите ѝ направили този спор още по-сложен и объркан, откривайки намеци за съществуването на живот в околностите на най-големите вулкани в екваториалните плата на Марс.

Вниманието на учените било привлечено от снимки, получени от сондата MRO при прелитане над платото Фарсида. Там са разположени трите най-известни планини на Марс – най-високия в Слънчевата система 22-километров угаснал вулкан Олимп, Павонис и Арсия. Последната планина вече привлякла вниманието на учените, когато през 2007 година сондата на НАСА „Марс Одисей“ открила в кратера намеци за съществуването на пещери, в които може да се крият запаси вода.

Сканлън и колегите ѝ подробно изучили кратера, склоновете и околностите на Арсия в търсенето на следи от лед и вода. Поради голямото количество прах на Марс директното откриване на ледници е невъзможно, затова учените се опитали да намерят техни следи по особени планински породи и форми на релефа, които възникват при среща на лавата с ледове.

Снимки от MRO и данни за химическия състав на породите на вулкана позволили да се открият стотици подобни структури на склоновете на Арсия. Според изчисленията на учените вулканът е изригвал поне четири пъти за последните три милиарда години, като последното изригване се е състояло преди 210 млн. години. Всяко от тези изригвания е разтопило огромни масиви лед, които постепенно са се натрупвали по склоновете на Арсия в резултат на топенето на полярните ледникови шапки на Марс.

Съдейки по формата, наподобяваща възглавница, на изливането на магмата, те са преминавали не по повърхността на ледника, а под него. В резултат на това около лавовите „езици“ са се формирали гигантски подледни езера, в които водата е останала топла и не се е изпарила в Космоса.

Както смятат Сканън и колегите ѝ, езерата трябва да са съществували около 8000 години до пълното замръзване. Този срок би стигнал за оживяването на бактерии, способни да преживеят продължително замразяване, и появата на милиони поколения нови микроби.

По тази причина авторите на статията смятат, че шансовете за откриване на следи от живот на Марс ще бъдат максимални, ако новият марсоход на НАСА и други бъдещи експедиции на Червената планета посетят склоновете на Арсия и други вулкани на Фарсида. Според геолозите остатъци от древни ледове може и до днес да се крият в кратерите или недрата на тези планински върхове.

„Реликтовите кратери и хребети дават сериозни основания да се смята, че фрагменти от тези ледници остават погребани под марсианския прах и планинските породи“, отбелязва друг автор на статията – Джеймс Хед от университета Браун.

Според него „тяхното изучаване би било изключително интересно от гледна точка на науката, тъй като тези ледове може да съдържат мехурчета въздух, изпълвал атмосферата на Марс преди милиони години. Освен това тази вода може да бъде използвана от бъдещите колонизатори и пътешественици“.