Скоростта на светлината е подложена на съмнение
Изследване на физика Джеймс Франсън от университета на Мериленд шокира научната общественост. Причините за това са повече от сериозни.
Авторът на статията, публикувана в сп. New Journal of Physics, твърди, че скоростта на светлината невинаги е постоянна и може да намалява.
Специалната теория на относителността на Алберт Айнщайн твърди, че светлината във вакуум се разпространява с постоянна скорост. През 1975 са проведени най-точните измервания, според които скоростта на светлината е 299 792 458 метра в секунда.
Именно тази величина лежи в основата на съвременната космологична теория и всяко нейно изменение изисква преразглеждане на нашите представи за Вселената.
Доводите на Франсън се базират на наблюденията на свръхновата SN 1987A, взривила се през февруари 1987 г. Инструментите на Земята регистрирали фотони, както и неутрино, възникнали в резултат на далечния взрив. Но фотоните по някакви причини достигнали Земята с 4,7 часа по-късно.
Тогава учените решили, че „закъснелите“ фотони всъщност принадлежали на друг източник. Но ако не е така?
Американският учен смята, че светлината може да се забавя поради поляризацията на вакуума, когато фотонът за кратко се разпада на позитрон и електрон, които след това бързо се обединяват обратно. Франсън смята, че в този момент между двойката частици може да възниква гравитационен потенциал, който оказва върху тях изключително слабо енергийно въздействие.
Той обаче е напълно достатъчен да забави малко движението на фотона. А отчитайки, че за времето на пътешествието с продължителност 168 000 светлинни години такива разпади и обединения може да са протичали многократно, сумарното задържане напълно може да бъде повече от четири часа.
Ако тази версия намери потвърждение, ще се окаже, че всички измервания, приети в рамките на космологичната теория, изискват преразглеждане.
И ако в новия модел светлината от Слънцето ще достига Земята само малко по-бавно, то задръжката от галактики, отдалечени от нас на милиони светлинни години, ще бъде дни и седмици.
В някои случаи астрофизиците ще трябва да изхвърлят всички предишни изчисления и да започнат от нулата.