Римският Колизеум бил огромно общежитие

Римският Колизеум е огромен амфитеатър, който традиционно се асоциира с кървави зрелища и гладиаторски боеве.

Но последно археологическо изследване на най-известния архитектурен паметник на италианската столица показало, че в периода на Късното средновековие в Колизеума се е разполагал огромен кондоминиум.

Археолози от Третия римски университет и студенти от Американския университет в Рим открили доказателства, че обикновени римляни живеели в Колизеума от IX век поне до 1349 година, тоест до момента, когато зданието е било сериозно повредено от земетресение и е паднала южната му част.

По време на триседмична работа под някои сводове, водещи към арената, археолозите открили керамични канализационни тръби, парчета и основи от стени от XII век.

„Тези разкопки показаха, че Колизеумът активно е използван като жилище във времената на Късното средновековие“, казва директорът на Колизеума Розела Риа.

В необичайното средновековно общежитие имало и конюшни и дюкяни, разположени на централната арена, където някога се сражавали гладиаторите. Няколко квадратни метра във вътрешността на Колизеума били давани под наем на монаси от съседния манастир „Санта Мария Нова“, които взели архитектурния паметник под своя опека.

Според професора по средновековна археология Рикардо Сантанели Валенцани площта на арената била използвана като общо пространство. Тя приличала на огромен двор, изпълнен с хора, животни и стоки. Там археолозите открили керамични съдове и загадъчен артефакт – статуетка на малка маймунка от слонова кост. Смята се, че тя е използвана като пешка за шах.

Както е известно, Колизеумът, станал символ на Римската империя, е бил издигнат през 72 г. от н.е. при император Веспасиан от династията на Флавиите. Амфитеатърът бил разположен на място, където имало езеро, отнасящо се към Златната къща на Нерон.

Според оценките 100 000 затворници били докарани в Рим като роби след войната в Юдея. Робите били използвани за тежък труд като работа в кариерите в Тиволи, където се добивал травертин, за пренасяне и транспортиране на тежките камъни на 30 километра от Тиволи до Рим. Бригади от професионални строители, инженери, художници и декоратори изпълнявали редица задачи, необходими за строителството на Колизеума.

Това гигантско съоръжение е било осветено през 80 г. от сина на Веспасиан – Тит, и побирало до 50 000 зрители. Откриването се съпровождало от фестивал, който продължил 100 дни – по време на него имало гладиаторски битки, бой с диви зверове и морски сражения, за които арената се наводнявала.

За вековете от своето съществуване Колизеумът е преживял три големи земетресения и един катастрофален пожар. След като през 404 г. император Хонорий забранил кървавите гладиаторски битки, зданието загубило славата си и постепенно започнало да се разпада.

Известно е, че средновековните римляни са го използвали като депо за отпадъци и каменна кариера по време на строителството на такива сгради като базиликата „Свети Петър“. Но скорошни разкопки сочат, че историята на най-посещавания паметник на Италия (към него се стичат около 6 млн. посетители на година) и до днес не е изучена напълно.

Сега обектът се почиства и реставрира. Очаква се възстановителните работи да приключат през март 2016 година.