Призрачна заплаха

Шистовият газ нанася на околната среда същата вреда, както и природният, смятат еколози.

Еколози са анализирали всички етапи от добива и използването на шистов газ в съвременната промишленост и са изяснили, че при добив и изгаряне на това гориво се отделят същото количество изпарения и се нанася същата вреда, както и при използването на природен газ.

Резултатите от това изследване, както смятат авторите на статия, публикувана в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, трябва да разколебаят позицията на „шистовите скептици“.

Шистовите находища са възникнали в палеозойската ера на дъното на морето от органични остатъци, утаявали се в продължение на милиони и десетки милиони години.

В повечето случаи те се състоят от негорящи минерали, което усложнява извличането на органичната материя и нейната преработка. Най-големи запаси от шистов газ има в САЩ – над 10% от световните. Добиването на шистов газ постоянно нараства в последните десетилетия, независимо от високата му стойност.

От момента на началото на „шистовата революция“ идеята да се добива гориво от тези породи се е сдобила с многобройни противници. Освен високата стойност на технологията за добиване притеснения будят и всевъзможните екологични последствия от разработката на такива находища.

Шистовият газ често се добива по пътя на хидравлично разбиване на пластовете (англ. fracking) на породите, което потенциално може да отвори пътя за проникване на съпътстващи газове и други замърсители в подпочвените води и атмосферата.

Подобен случай вече е имало в САЩ – през юни 2013 година еколозите открили, че добиването на газ в Пенсилвания е довело до необратимо замърсяване на подземните водни запаси с метан и етан.

Масло в огъня наляло и това, че американската екологична служба EPA дни преди публикуването на отчета на еколозите закрила всички проекти по мониторинг на състоянието на шистовите находища в Тексас, Пенсилвания и други щати и отказала да публикува събраните данни.

Незатихващите спорове за вредата, която добивът и изгарянето на шистов газ нанасят на природата, принудили друг екип еколози под ръководството на Гарвин Хийт от Националната лаборатория за възобновяема енергия в гр. Голдън (САЩ) да съберат и всестранно да изучат резултатите от всички екологични изследвания, посветени на цикъла на добив и използване на газ.

Еколозите открили 40 публикации, посветени на добива на обикновен природен газ, и около дузина изследвания по темата за шистовия газ. Авторите на тези разработки проследили работата на над 43 000 шистови кладенци, построени за последните години.

Хийт и колегите му се опитали да намерят отговор на главната претенция на противниците на добива на шистов газ – наистина ли в резултат на неговото извличане и използване се произвежда толкова метан, въглероден диоксид и други парникови газове, както при добива и изгарянето на въглища, и два пъти повече, отколкото в производствения цикъл на „синьото гориво“.

Първият поглед към научните работи, посветени на шистовия газ, показал, че в много случаи авторите им стигнали до противоположните резултати. Както подчертават еколозите, противоречащите си един на друг резултати от изследванията се появили не поради злонамереност на техните автори, а поради сериозни различия в методите на наблюдение и начините за оценка на вредата за околната среда.

По тази причина данните от изследванията не бива да се сравняват пряко. В резултат еколозите от Националната лаборатория за възобновяема енергия разработили специална статистическа методика, която им позволила да обединят резултатите от тези изследвания и да ги преведат на „общ език“.

Подобен подход позволил на екипа на Хийт да сведе обемните изводи на всички изследвания в една-единствена цифра – грам СО₂ и други парникови газове, отделяни при производството на киловат енергия. За обикновения газ този показател е 461 грама СО₂ – еквивалент на киловат енергия, а за шистовия – 465 грама.

За сравнение аналогичен параметър за въглищата и кокса превишава 980 грама, което прави двата вида природен газ два пъти по-екологични. Както смятат авторите, подобна щета, която нанасят „класическият“ и шистовия газ на климата на Земята, не позволява на противниците на добива на последния да говорят за прекалено високата му опасност за екологията.

Според Хийт и колегите му главна опасност при добива на шистов газ е не самият процес на извличане на горивото от находищата, а изпомпването на излишната вода, която често съдържа метан и други парникови газове. На тях според еколозите се падат около една трета от парниковите емисии от целия жизнен цикъл на шистовия газ.