Топенето на ледовете е отговорно за горещите лета и суровите зими

Много природни явления, като аномални жеги или екстремно ниски температури в умерените ширини, са предизвикани от комплексни процеси на климата.

Най-очевидно глобалното затопляне се отразява на Арктика, където се наблюдава бързо топене на ледниците. В хода на ново изследване климатолозите са изяснили, че аномалните природни явления в Европа, Азия и Северна Америка са предизвикани от процеси, протичащи в Северния полярен район.

„Относително краткосрочните периоди на екстремно застудяване на територията на Европа и Северна Америка се явяват предвестници на бъдещо повишение на средногодишните температури. Всичко това се вписва във вече предсказания климатичен шаблон“, пояснява водещият автор на изследването Дженифър Франсис от университета Рутгерс в САЩ.

В рамките на новото изследване Франсис и колегите ѝ доказали, че топенето на арктическите ледници оказва опосредствено въздействие на струйните течения – своеобразни въздушни реки, витаещи около Северното полукълбо на височина около 5-6 километра. Те имат съществено влияние върху времето в света.

Струйното течение се привежда в движение от потока въздух, преминаващ между студения Северен полюс и топлите зони, разположени близо до екватора. Когато топлият въздух се придвижва към полюсите, неговите потоци се огъват към изток под действието на силата на Криолис, предизвикана от въртенето на Земята.

Така възниква змиевидната форма на струйното течение, което постоянно се наблюдава от климатолози. Силата му зависи от градиента на температурите между регионите със студен и топъл въздух – колкото по-висока е разликата, толкова по-бързо и силно е струйното течение.

Арктика се нагрява два пъти по-бързо от останалите части на планетата и този ефект се засилва, когато морският лед, който обикновено охлажда въздуха в Арктика, се топи. Във връзка с това въздушните течения, които преминават през този регион, също се оказват непропорционално топли. Затова разликата в температурите между арктическите и южните региони намалява и съответно самата мощ на струйното течение спада.

„Ветровете, идващи от запад на изток, са отслабнали с 10% през последните три десетилетия“, заявила Франсис на Конференцията по топене на арктическите ледници, проведена в Лондон миналата седмица.

Климатолозите смятат, че когато студеният арктически въздух става по-топъл, струйното течение се забавя, правейки невъзможно стабилизирането на времето във всеки регион за дълъг период от време. Вместо „змията“ да се извива по цял свят, теченията кръжат около едни и същи региони, предизвиквайки периоди на екстремни природни явления.

Според резултатите от изследването на Франсис и колегите ѝ такива случаи стават все по-разпространени. Статистиката гласи, че в периода на максимално непропорционално затопляне на Арктика, от 1995 по 2013 г., периодите на екстремно време на територията на Северна Америка са зачестили с 49% през есенния период и с 41% в зимния период, в сравнение с периода от 1979 по 1994 г.

Също така статистическите данни гласят, че между 1980 и 2010 г. екстремните природни явления са се удвоили от 400 до 800 случая на година.

Опонентите на теорията на Франсис твърдят, че връзката между топенето на ледниците и отслабването на струйните течения още не е доказана. По думите им струйните течения наистина носят отговорност за екстремния климат, но дали ледниците на Арктика се явяват първоизточник на тези беди, още не е известно. Съществува вероятност двете тези явления изобщо да не са свързани.

Да добавим, че на 17 септември 2014 година арктическият морски лед е достигнал най-ниската отметка за цяла година – площта му към този момент е била 5,02 млн. кв. км, което е една шеста от предишния рекорд. Като цяло полярните ледници се съкращават с 4,52% за десетилетие, или с 50 000 кв. км на година.

Какви ще бъдат последствията от тези събития, остава да гадаем. Любопитно е, че глобалното затопляне далеч не толкова еднозначно влияе на ледниците – в някои части на планетата те дори нарастват.