Докато пишем текст, издаваме чувствата си

Емоционалното състояние може да се определи по това как човек набира текст на компютърната клавиатура.

Нашите емоции най-лесно се определят по изражението на лицето и по гласа.

Но лицата и гласовете по света са толкова, колкото са и хората, и как може да сме сигурни, че някоя емоционална гримаса при различните хора изразява едно и също – например страх или радост, или тъга?

Всъщност за нас няма никакъв проблем, психиката ни лесно се справя с многообразието от особености на чуждата външност и лесно разграничава в мимиката общи емоционални компоненти. Същото се случва и с гласа.

Но ако си поставим за цел да обучим в разпознаването на емоции робот, то ще ни трябват ясни критерии, по които машината би могла да различи страха от радостта, а радостта – от тъгата, във всяка тяхна интензивност, с всякакви оттенъци и на всякакви лица.

Изследователи от Ислямския технологичен университет в Бангладеш избрали за решаване на тази задача оригинален начин – те се съсредоточили не върху мимиката, а върху пръстите. Програмата за разпознаване на емоциите трябвало да се ориентира върху това как човек печата върху клавиатурата.

В първата част на експеримента 25 доброволци на възраст от 15 до 40 години препечатвали пасаж текст от „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол, едновременно отбелязвайки своето емоционално състояние – радост, тъга, страх, гняв, мъка, срам и т.н. Ако нямало определена емоция, можело да се избере умора или неутрална емоция.

Във втората част на експеримента доброволците печатали вече нещо свое, но на всеки половин час им напомняли за определена емоция – срам, тъга, страх, радост и т.н. по списъка – и те трябвало да влязат в това емоционално състояние и да останат в него, докато пишели текста. Едновременно специална програма събирала информацията за това как потребителите натискат клавишите на клавиатурата.

В статия в Behavior & Information Technology авторите пишат, че са успели да установят 19 ключови параметъра, по които може да се съди за емоционалното състояние на печатащия. Сред тях били например скоростта на писане в интервал от пет секунди, и времето, за което всеки клавиш оставал ненатиснат.

Стойността на параметрите, измерени за произволен текст, се съпоставяли със стандартните стойности за конкретни емоции и думи, които били получени с помощта на текста на Карол. По такъв начин, както твърдят изследователите, може с голяма достоверност да се определят седем различни емоции. Най-достоверно това се получавало с радостта (правилният отговор бил в 87% от случаите) и с гнева (в 81%).

В сравнение с детекторите на емоции, работещи с мимика и гласова интонация, „печатният“ метод има един значителен минус – ако емоцията на лицето и в гласа се прояви непосредствено, то тутакси човек трябва да напише някакъв текст. Ако не пише, то и емоциите му не може да се определят. Така че очевидно този метод трябва да работи във връзка с мимическите и гласовите детектори.

Впрочем и сам по себе си той трябва да върши работа – да си представим например психологическа конкуренция онлайн – в такава ситуация психологът може да получи сведения за емоционалното състояние на пациента само по маниера му на писане, както и да сравни доколко емоциите на човека съответстват на съдържанието на написаното.