Всички ние сме били гении

Изучаващият чужд език човек едва ли смята подобно нещо за справедливо: той учи спрежения, поти се над учебниците по граматика, строи сложни изречения, а неговото детенце попива езика като гъба, докато си рисува заврънкулки в детската градина.

Само след няколко месеца малчуганът строи правилни изречения, без да прилага никакви забележителни умствени усилия.

На конференция на неправителствената организация TED през 2010 г. проф. Патриция Кул нарекла децата гении в областта на изучаването на езици. За разлика от тях хората, започващи да изучават език на зрели години, рядко го овладяват като роден, независимо от десетилетията напрегнати усилия.

Това е неразрешима научна загадка – защо възрастните, притежаващи по-мощни познавателни способности, в крайна сметка показват по-ниски резултати в изучаването на езици в сравнение с децата.

Отчасти отговорът се крие в това, че върху нас лежи проклятието на по-рано получените знания. Когато при човека на ниво нервни клетки се появят връзки със закономерностите и шаблоните на първия език, това му пречи да изучава новите конструкции и структури от новия език, особено ако те силно се различават.

Но има и друга част на отговора – може би възрастните показват такива слаби резултати не въпреки, а благодарение на своите доста по-високи интелектуални възможности.

Появяват се все повече данни за наличието на две много различни системи на познание, всяка която има свой собствен невронен апарат – мислителна система, включваща знания, които може да се повикат в съзнанието и да се облекат в думи, и по-скрита, рефлективна система.

Мислителната система е идеална за обучение и за опознаване на логически заблуди, тоест за такава дейност, в която възрастните превъзхождат децата.

Но когато става въпрос за това, как да се научим да караме колело, инструкциите на тема мускулна физиология и физически закони на движението са доста по-малко полезни от елементарната интуиция и многократните повторения по метода на пробите и грешките – виж заради какво постоянно падаш, а след това инстинктивно избягвай това и се учи.

Тези две системи си съперничат помежду си. Когато децата израстват и стават възрастни, мислителната система започва да се справя с все по-сложна информация и съответно се увеличава нейната роля в усвояването на материала, който преди се е доставял от по-примитивната рефлексивна система.

Възрастните, но не и малките деца, са способни да се справят със синтаксиса на езика, въоръжени с ясни граматични правила – например прилагателното във френския език трябва да е от същия род, както и определяното от него съществително.

Тук се крие и слабото им място.

Мислителната система е нелош инструмент за изучаване на някои аспекти на езика. Ейми Фин е провела изследване, в което предлагала на участниците да изучават правилата на измислен език. Половината от тях обявили, че трябва целенасочено да се опитат да разберат основните закономерности и езиковите шаблони, а останалите просто помолили да слушат този език и едновременно да оцветяват картинки.

Тези, които учили целенасочено, по-зле усвоили абстрактните граматични категории (но по-добре се справили с проста задача по разпознаване на отделни думи в непрекъсната реч).

В хода на друго изследване, проведено под ръководството на Бхарат Чандрасекааран, англоезични участници, които се опирали на мислителната, а не на рефлексивната система, по-трудно се ориентирали в нюансите на китайския език. А това е много важен навик за разпознаване на думи в неговото мандаринско наречие и именно то представлява най-голяма трудност за много англоезични хора.

Колкото и да е парадоксално, най-сложната информация често е най-добре да се остави на по-интуитивната рефлексивна система. Вероятно е свързано с това, че сложната информация трудно може да се свърже с някакви ясни правила. И тази тенденция се разпространява не само върху езика, но и върху други типове информация.

В хода на изследване, проведено в Льовенския католически университет, Белгия, Бен Вермарке и колегите му провели два експеримента, които предвиждали деление на две категории изображения с ивици.

В хода на първия експеримент всяка от категориите била основана на много проста характеристика. (Например една от категориите се състояла от изображения, където ивиците леко се отклонявали от вертикалната ос, а втората категория включвала изображения само с дебели ивици.)

За втория експеримент категориите били по-сложни и в тяхната основа лежала както дебелината на ивиците, така и тяхната посока. Тъй като нямало единни правила за определяне на всяка категория, участниците вземали решения, изхождайки от интуиция, впечатления и общо сходство.

Във второто задание възрастните участници показали слаби резултати в сравнение с първото. Освен това, сякаш като подигравка над тяхната неспособност да надминат децата в изучаването на език, във втората, по-сложна задача възрастните били надминати дори от мишки!

Смята се, че мишките, които нямали съблазън да формулират някое ясно правило, повече разчитали на оптималната в този случай рефлексивна система.

Езикът като цяло повече прилича на сложно класифицирано задание. Там има множество закономерности, които не се поддават на ясно определение и се явяват ужасно нелогични. Блестящ пример е определителният член в английския език, чиято употреба обърква дори тези, които бегло говорят английски, без той да е роден за тях.

Погледнете следващите примери и ще разберете същността на проблема:

Pam took the train to Philadelphia.

Pam arrived from Philadelphia by train.

Cary walked to school every day.

Cary walked to the store every day.

Носителите на езика и представа си нямат защо в някои случаи трябва да се поставя определителен член, а в други – не. Вероятно е свързано с това, че те са изучавали дадените закономерности, докато още не са били интелектуално развити и прекалено много мислещи зрели хора, а наивни малки гении, изучаващи езика интуитивно.

Джули Седиви преподава в университета на Калгари. Автор на книгата Language in Mind: An Introduction to Psycholinguistics (Езикът в ума. Въведение в психолингвистиката) и съавтор на работата Sold on Language: How Advertisers Talk to You and What This Says About You (Продажби благодарение на езика. Как рекламодателите говорят с вас и какво говори това за вас).