Науката все повече застъпвала идеята за съществуването на Бог

Мнозина смятат – колкото по-далече се придвижва науката, толкова по-малка е необходимостта от понятието „Бог“ за обяснение на Вселената, пише в статия, публикувана в The Wall Street Journal, американският писател и тв водещ Ерик Метаксас.

Но както се оказва, слуховете за смъртта на Бога са били преждевременни, смята той. Сравнително нови аргументи в полза на съществуването на Бога изхождат от самата наука.

През 1966 година астрономът Карл Сейгън заявява, че планета, на която може да съществува живот, трябва да отговаря на два важни критерия – да се върти около звезда от определен тип и да се намира на благоприятно за живот разстояние от тази планета. Ако се смята, че във Вселената има да речем октилион планети, то на около септилион от тях е възможен живот.

През 60-те години учените започнали да търсят радиосигнали, подобни на съобщения от извънземни. Но и досега нищо не е открито.

Метаксас пояснява: когато нашите познания за Вселената се разширили, станало очевидно, че за съществуването на живот са необходими доста повече параметри. Постепенно се оказало, че съществуването на живот противоречи на теорията на вероятностите на всяка планета във Вселената, включително и на Земята.

„Днес са ни известни повече от 200 параметъра, които са необходими, за да може планетата да поддържа живот. Всички тези параметри е необходимо да се спазват в точност. Например да има наблизо масивна планета от рода на Юпитер, чиято гравитация привлича астероидите. Хиляди пъти повече астероиди щяха да падат на повърхността на Земята“, пише Метаксас.

Но ние съществуваме. „Могли ли са всички тези многобройни параметри да станат идеални случайно?“, пита авторът. Не е ли време да признаем, че науката свидетелства – ние не може да сме породени от произволни сили. „Не е ли вярно – за предположението, че тези идеални условия са създадени от някакъв разум, се изисква доста по-слаба вяра, отколкото за убеждението, че Земята, способна да поддържа живот, е възникнала въпреки невъобразимо неблагоприятните фактори?“, пише авторът.

Но това още не е всичко, продължава той. „Фината настройка, без която на планетата не може да съществува живот, е нищо в сравнение с фината настройка, без която Вселената изобщо не би съществувала.“

Астрофизиците са изяснили, че силата на четирите основополагащи взаимодействия (гравитационно, електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено) е била предопределена по-малко от една милионна от секундата след Големия взрив. Ако всяка от тези величини е била малко по-различна, Вселената не би могла да съществува.

Представата, че всичко е „възникнало от само себе си“, противоречи на здравомислието, заключава авторът

Вселената е чудо на чудесата, което неизбежно сочи съществуването на нещо или Някого извън нейните предели, заключава авторът.

Очаквайте в понеделник, 5 януари, статията „Вселена или Мегавселена“, която от гледна точка на науката обяснява защо Вселената може да възникне от нищото. В нея се засягат въпросите за Големия взрив, космическата инфлация, антропния принцип, фундаменталните константи и „фината настройка“ на света, в който живеем.