Защо е загинала цивилизацията на Великденския остров?

Напредничавите рапануйци са погубени от стихия, а не от антропогенен фактор.

Разположеният в югоизточната част на Тихия океан Великденски остров е известен преди всичко благодарение на загадъчните каменни исполини – моаи.

Но основната главоблъсканица, която от много години човърка умовете на неуморните изследователи, са причините за изчезването на развитата цивилизация, населявала острова с площ 163,6 кв. км.

В средата на ХХ век учените сякаш стигнали до консенсус – почти 10 000 души са станали жертва на екологична катастрофа, провокирана от прословутия антропогенен фактор.

Няколко десетилетия по-късно изследователите разгледали този въпрос от друга страна. И стигнали до други изводи.

Статия, посветена на загадката на изчезването на цивилизацията на рапануйците, е публикувана в научното издание Proceeding of the National Academy of Sciences. Още една работа, съчетаваща в себе си плодовете от дейността на археолози и антрополози, е излязла в сп. Journal of Archaeological Science.

Първите хора заселили Великденския остров в началото на XIII век, а европейците пристигнали тук чак през 1722 г. За тези 500 години на острова успяла да се укрепи истинска цивилизация, в разцвета на която на малкото парче суша живели около 17 000 души.

Често изследователите свързвали залеза на рапануйската цивилизация именно с пристигането на европейските гости. Впоследствие те се отказали от тази версия, като решили, че жителите на Великденския остров са деградирали без външна помощ.

Мащабни археологични изследвания в северозападната част на острова помогнали на учените да разберат, че с времето жителите на острова се преселили в пещери, като изоставили своите селища. Освен това те престанали да изработват почти всички изделия освен обсидианови накрайници за копия и стрели.

Именно внимателното изучаване на 400 обсидианови изделия позволило на изследователите да възстановят хронологията на събитията, случили се на Великденския остров преди пристигането на европейците.

Изследването станало възможно благодарение на това, че с времето обсидиановото стъкло започва да абсорбира вода.

Учените успели да установят, че жителите на Великденския остров активно конструирали обсидианови инструменти и ги използвали между 1220 и 1650 г. А след това внезапно спрели.

Но подобна закономерност се проявявала само в една от точките, където археолозите провеждали разкопки. Рапануйците активно обработвали земята в планинските подножия от 1200 до 1300 г. След това малко забавили темпо, за да се заемат отново активно с това дело през 1480 г. А през 1705 г. се случило нещо и жителите на Великденския остров захвърлили земеделието.

Крайбрежни разкопки показали, че от 1250 до 1500 г. тук не се занимавали особено със земеделие. А през 1690 г. решили да не пренебрегват това дело и успешно обработвали земята чак до 1850 г., вече в съседство с европейците.

Освен това учените успели да установят, че климатичните условия в трите точки се различавали. В първата от тях хората страдали от наличието на планината Маунта Теревака, която пречела на нормалното падане на валежи и провокирала суши. На втория участък имало основно изтощена почва, която с времето станала неплодородна.

Изследователите смятат, че съкращаването на годните за земеделие земни участъци е довело до сблъсъци и дори войни между жителите на Великденския остров.

Във времената, когато на 163,6 кв. км земя са живели около 16 000 души, а храната далеч не стигала за всички, войните и гладът довели до сериозно намаляване на броя на тези хора. Мнозина се спасявали с канибализъм, който бил нещо обичайно за рапануйците. При пристигането на европейците на острова са живели около 3000 души. Освен това около началото на XVII век от острова изчезнали горите.

„Пристигането на европейците не е унищожило жителите на Великденския остров. То просто е прибавило останалото – неизвестни за местните жители болести, налагане на техните ценности и религии, обогатяване. Както обикновено“, резюмира ръководителят на изследването проф. Тегън Ладефоджед.