Усещането за студ е заразно

Усещането за температурен дискомфорт може да се разпространява като епидемия. Достатъчен е един човек, който да демонстрира колко му е студено, и ето че вече десетки мръзнат в топлата стая.

Изследване на учените от университета на Съсекс (Великобритания) свидетелства, че усещането за студ може да се предава между хората и често се явява субективно.

Според ръководителя на изследването – психоневролога д-р Нейл Харисън, хората са социални същества, за които е важно умението да работят в група. Но понякога умението да съпреживяват чувствата на другите води до неочаквани резултати.

Учените провели прост експеримент: 36 доброволци гледали осем видеа, на които актьори поставяли ръцете си в купа със студена или топла вода. Едновременно изследователите измервали температурата на ръцете на доброволците.

Учудващо, ръцете ставали студени, когато хората гледали видео с потапяне на ръце в студена вода. По такъв начин ние можем да мръзнем само ако някой до нас е сбъркал с избора на дреха или стои на студа.

Интересно, че видеото с топлата вода не предизвикало никаква реакция, тоест при гледане на видео с потапяне на ръцете в топла вода зрителите не променяли своята температура. Учените смятат, че това се случва поради прекалено слабия сигнал – за топлото на видеото свидетелстват само малко пара и порозовялата кожа на ръцете.

Очевидно това не е достатъчно, за да реагира организмът на наблюдателя. На свой ред студената вода предизвиква ясно усещане за студ от кубчетата лед и добре видимото треперене на ръцете. Освен това науката вече разполага с косвени свидетелства за повишената чувствителност на човешкия организъм към ниски температури.

Новото изследване не само открива нови особености на човешкото възприятие, интересни за фундаменталната наука. Откритието има и практическо значение. Така например е очевидно, че видът на влизащ от мразовитата улица човек може да предизвика остър дискомфорт у тези, които си седят в топлия офис.

Освен това сега ние знаем, че топлата дреха няма да ни помогне да се чувстваме по-добре, ако наоколо има хора, които треперят от студ.

Също не е изключено, че нашият организъм реагира и на силни сигнали за жега, по-конкретно почервенялото лице, тежкото дишане, изпотяването. От това следва, че поддържането на комфортен температурен режим е много по-сложен процес, отколкото се смяташе преди.

За да си подсигурим комфортни условия, е необходимо не само механично да поддържаме съответния температурен режим, но и да се погрижим „субективната епидемия от студ“ да не се разпространява.

В последните десетилетия проблемът с комфортната температура става особено остър. Някои учени смятат, че изобилието от климатични системи (в сгради, транспорт, дрехи и т.н.) е довело дотам, че много хора изпитват дискомфорт дори ако температурата се отклонява с няколко градуса.

Впрочем нашите древни предци по-скоро са се чувствали комфортно в доста по-широк диапазон от температури.