Откъде идва свежата миризма на гора след дъжд?

Физиците изясниха защо мократа гора мирише именно на мокра гора, а също защо разходката след летен дъждец може да се окаже неособено полезна за здравето.

Мирисът на гора след дъжд – той може да се почувства, когато излезем сред природата от градската суета. Обикновените хора просто се наслаждават на разходката, вдъхвайки свежия аромат, но човекът, работещ в лабораторията, не може да не търси отговор на главния въпрос – защо?

Защо в мократа гора мирише именно на мокра гора? Този път учените намерили и отговора.

Да се каже, че изследователите от Масачузетския технологичен институт са били първите, които са се замислили над този проблем, означава малко да се послъже. През 1964 година двама химици от Австралия са установили какво точно мирише в гората след дъжд.

Причината на мириса се оказало химично вещество – геосмин, което се отделя от някои циано- и актинобактериите. Било измислено дори научно название на този аромат – петричор. Но макар и да бил получен отговор на въпроса, що е то аромат на мокра гора, не били намерени обяснения защо го чувстваме само след като капне дъждец. Защо геосминът витае в горския въздух само след като първите капки дъжд паднат на земята?

Започваме да усещаме мирис, когато молекулите на миришещото вещество достигнат рецепторите на нашия нос. Ако веществото само по себе си е течно или твърдо, то най-бързият начин да усетим миризмата е да разпръснем във въздуха малки капки от течност, съдържащи необходимото вещество.

На този принцип работят освежителите за въздух – газът от флакона под налягане разпръсва във въздуха аерозол и помещението в миг се изпълва с нужния аромат. Но в гората никой не тича с флаконче освежител. Получава се, че има друг, естествен метод за получаване на аерозол.

Ако източникът на горския мирис се намира на земята, а единственото, което отличава мократа гора от сухата, са падащи капки вода, то ключът към загадката по-скоро се намира в тях.

Въоръжени с високоскоростни видеокамери, изследователите решили да видят какво се случва, когато капката дъжд се удря в порестата повърхност. Оказало се, че в момента на удара на границата между падащата капка и повърхността се образуват микроскопични мехурчета въздух.

Тези мехурчета, като в чаша шампанско, започват да се изкачват нагоре и излизайки на повърхността, изхвърлят във въздуха микроскопични капчици вода.

Над падналата дъждовна капка се образува облаче аерозол, съдържащо вещества, които водата е отнесла от повърхността на почвата. А лекият ветрец вече разпространява мириса на геосмин по цялата гора.

Естествено, че изследователите не спрели само с откриването на самия факт на образуване на аерозол от падащите капки, а провели детайлно изучаване на този механизъм. След като провели около 600 експеримента в различни условия, те установили, че най-много аерозол се образува при умерена интензивност на дъжда и средна влажност на почвата.

При силни валежи мехурчетата в капките просто не успяват да се формират, а най-доброто образуване на аерозол е в пясъчните и глинестите почви.

Освен горските миризми, образуващи се от повърхността на земята, аерозолите са способни да повдигат във въздуха бактерии или спори, които могат да се разнасят на големи разстояния. И ако в гората е малка вероятността да вдишате нещо опасно или отровно, то в големите градове разходката след малък летен дъждец може да се окаже не толкова полезна.