Дъното на Тихия океан разкрива тайната на свръхновите

Според съвременните представи за свръхновите някои материали, като желязо, калий или йод, възникват в процеса на взривове на такива звезди. След това се разпространяват в космическото пространство, попадайки включително и на Земята.

Свръхновите също „произвеждат“ олово, сребро, злато и радиоактивни елементи – актиниди като уран и плутоний.

Учените от Австралийския национален университет са анализирали космически прах, утаен на дъното на Тихия океан. Основната цел на изследователите била да определят количеството тежки елементи с произход от свръхнови. Специалистите анализирали десетсантиметров слой от земната кора, съответстващ на 25 милиона години акреция – процес на падане на вещество върху космическо тяло от околното пространство.

Образците за изследване били взети от два източника. Първо, това било къс от дълбоководната (4830 метра) желязо-манганна кора от екваториалната част на Тихия океан, чийто темп на ръст е от 2,5 до 3,57 мм за милион години. Второ, в изследването били задействани ядра, получени при дълбоководен сондаж (3763 метра).

Под ръководството на д-р Антън Уолнър изследователите се съсредоточили в търсенето на актиниди, по-конкретно на изотопа плутоний-244, който традиционно служи за нещо като радиоактивен часовник. Периодът на неговия полуразпад е 81 милиона години.

„Всеки плутоний-244, който е съществувал по време на формирането на нашата планета от междугалактичния газ и прах преди около четири милиарда години, трябва отдавна да се е разпаднал – пояснява д-р Уолнър. – По такъв начин веществото, което намираме сега, по-скоро е възникнало в последните няколкостотин милиона години.“

Резултатите от изследването се оказали изненада за учените – те открили 100 пъти по-малко тежки елементи, такива като плутоний и уран, отколкото очаквали. В статия, публикувана в изданието Nature Communications, изхождайки от получените данни, те заключават, че взривовете на свръхнови, случили се за последните няколкостотин милиона години, не са внесли съществен принос в съдържащите се актиниди в земната кора.

„Изглежда, тези тежки елементи не са могли да дойдат от обикновен взрив на свръхнова – прави заключение д-р Уолнър. – В появата им на нашата планета би трябвало да са задействани по-мощни и редки сили, като например сливането на две неутронни звезди.“

Според учения това събитие трябва да се случило в относителна близост до Земята още по време на нейното формиране. Тази версия тепърва предстои да се провери от астрономите.