Осем от най-опасните места за живеене на Земята

В света има толкова опасни места, че дори е трудно да се повярва, че някой е готов да живее там и да се бори с природата ден след ден.

Ето осем от най-екстремните места на планетата, които изискват издръжливост, находчивост и нетрадиционни навици за оцеляване.

Огнената планина: Мерапи, Индонезия

Дори по време на най-спокойните си периоди най-големият действащ вулкан в Индонезия на остров Ява продължава заплашително да тлее. Димът от „Огнената планина“, както се превежда името му от английски, се повдига на височина до три километра.

При изригване през 1974 г. Мерапи е унищожил две селища, регистрирани са няколко случая на гибел на туристи и вулканолози, чиито гробове може да се намерят на склона на вулкана. През 2010 година, при поредното изригване, са евакуирани 350 000 души, а 353-ма са загинали.

Идеалната буря. Гонаив, Хаити

Субтропическата буря Фей връхлетяла крайбрежния град Гонаив през август 2008 година, веднага след нея се стоварил ураганът Густав, а малко по-късно – ураганите Хана и Айк. Така един от най-големите градове на Хаити се оказал под прицела на едновременно четири разрушителни тропически циклона, в резултат на което Гонаив практически се размил в морето.

Голяма част от града била погребана под мръсотия или потопена в мръсна вода, чието ниво на места превишавало 3,5 метра. Броят на загиналите достигнал 500 души, но 2008 година не била най-смъртоносната в историята на Гонаив – през 2004-та връхлетелият града ураган Джени погребал около 3000 души.

Езерото на смъртта. Централна Африка

Езерото Киву, разположено на границата между Демократична република Конго и Руанда, се явява едно от Великите африкански езера. Площта на повърхността му е около 2700 кв. км, а дълбочината му достига 480 метра. Но под езерото се намират залежи въглероден диоксид и 55 млрд. куб. м метан, което се явява смъртоносно, тъй като най-малкото земетресение или вулканична активност могат да доведат до разрушителен взрив.

Два милиона души от населението в близките територии живеят в постоянен страх да не загинат от взрив на метан или от задушаване с въглероден диоксид.

Ефимерните острови. Малдиви

10% от територията на Малдивската република са вериги от 20 атола, състоящи се от 1192 коралови острова, станали негодни за живот след цунамито в Индийския океан през 2004 година, отнело живота на повече от 80 души и оставило около една трета от населението без покрив над главата.

Но пред островите са още по-тежки изпитания. Малдивите могат да потънат изцяло още след няколко десетки години, тъй като сега нито един от островите не се възвисява над морското равнище на повече от 2 метра.

Световната столица на ураганите. Гранд Кайман

Каймановите острови, които се смятат за истински тропически рай, са разположени в Карибско море, на 240 км южно от Куба. Много туристи идват на Карибите заради недокоснатите от цивилизацията плажове и дайвинг.

Но Гранд Кайман, най-големият от трите острова, е станал известен като световна столица на ураганите, тъй като той страда от разрушителни стихии средно на всеки 2,16 години – по-често от всяка друга територия в Атлантическия океан.

Бушувалият тук през 2004 година ураган Иван е унищожил почти 80% от съоръженията на острова и е оставил 40 000 жители без електричество и вода за няколко дни.

Алеята на торнадото. Оклахома сити, САЩ

Повече от милион души живеят по протежение на автомагистрала I-44 в САЩ, която свързва столицата на щата Оклахома с втория по големина град – Тълса. Всяка пролет, когато прохладният и сух въздух от планината се спуска в равнината и се среща с топлия влажен въздух от океана, по I-44 се „разхождат“ съкрушителни вихри.

От 1890 г. Оклахома сити и околностите му са подлагани на нападение на торнадо повече от 120 пъти. През май 1999 година 70 вихрушки са вилнели из щатите Оклахома, Канзас и Тексас, а най-разрушителните от тях са преминали през Оклахома сити, унищожавайки 1700 дома, повреждайки над 6500 сгради и отнемайки живота на над 40 души.

Блуждаещите пустини. Китай

Някога плодородният оазис Минкин преживява доста неспокойни времена, бидейки затворен между пустини. Многогодишната суша и изчезването на реки са довели дотам, че от югоизток и северозапад към региона стремително се приближават пясъци.

Общо от 1950 година пустините са погълнали над 160 кв. километра, а броят на местното население за същия период е нараснало от 660 000 до повече от 2 млн. души.

Огромната пустиня се приближава към хората със скорост около 10 метра на година, намалявайки територията на обработваемите земи шест пъти.

Полюсът на студа, Верхоянск, Русия

В студената тайга, на 4800 км източно от Москва, в дълбините на Сибир, се намира град Верхоянск. Най-ниската температура от минус 67,6 °C тук е била регистрирана през февруари 1892 г. Това е най-старият град зад Полярния кръг, в който живеят 1173 души.

Верхоянск е най-студеният град в света, така нареченият Полюс на студа. С това е трудно да се спори, ако се отчита, че от септември до март Слънцето осветява града средно под пет часа на денонощие, а температурата през зимата рядко се покачва над -40 °C.