Първите звезди загорели 560 млн. години след Големия взрив
Последно: 7 февруари 2015 г. в 04:46
Нови данни хвърлят различен поглед върху това как са се развивали ключовите космически събития в ранните периоди на Вселената.
Първите звезди са възникнали значително по-късно, отколкото се смяташе – 560 млн. години след Големия взрив, който се смята за момент на зараждането на Вселената.
До този извод са стигнали учени, изучаващи данни, събрани в европейската космическа обсерватория „Планк“ (Europe’s Planck satellite).
По-рано се смяташе, че излъчващи светлина газови топки са се появили около 430 млн. г. след Големия взрив.
„Разликата от 140 млн. години на пръв поглед не изглежда толкова значителна, ако се разглежда историята на Космоса, който е на 13,8 млрд. години.
Но пропорционално това са много съществени промени в нашето разбиране за това как са се развивали ключови космически събития в ранните периоди“, разказва участник в проекта по анализ на данните от телескопа „Планк“.
Както поясняват учените, следи от образуването на първите звезди 420 млн. г. след Големия взрив са открити в началото на XXI век от американския телескоп WMAP. Но по-късно тази цифра е „оспорена“ от телескопа „Хъбъл“, който не видял признаци за зараждане на подобни обекти в други галактики в този период.
Разликата в резултатите от наблюденията довела до възникването на множество грешни теории за произхода на черните дупки и звездообразуването, които с получените нови данни губят смисъл, разказват учените от „Планк“.
Космическата обсерватория „Планк“ е проект на Европейската космическа агенция (ESA), целта на която е било изучаването на реликтовото лъчение, за което се смята, че потвърждава теорията на Големия взрив и досега носи в себе си информация за това събитие.
Апаратът е изпратен в Космоса през 2009 година. През ноември 2010 г. „Планк“ успешно приключи основната част от мисията си, но продължи да събира данни до получаването на последния сигнал от Земята през октомври 2013 г.
Тогава учените окончателно блокираха управлението му, за да не може по никакъв начин да се изкриви съхранената в него информация от случайни смущения. Обработването и разшифроването на данните от телескопа продължава и до днес.
