Размисли върху книгата „Великият дизайн”
Последно: 12 юни 2015 г. в 11:52
Или един задочен дебат със Стивън Хокинг
Първа част
Философия на науката
1. Предизвикателството
През 2010 г. излезе книгата „Великият дизайн” на прочутия британски космолог и популяризатор на науката Стивън Хокинг, написана в съавторство с американския физик Ленард Млодинов.
Тази книга успя да скандализира религиозните лидери[1] още преди отпечатването си, с намеците на авторите, че в нея те са успели да опровергаят сър Исак Нютон, който е твърдял, че Вселената няма как да е възникнала от хаоса, а е дело на всемогъщата Божия десница.
По думите на Питър Галисън: „Всеки автор би завидял на Хокинг и Млодинов за вниманието, оказано на книгата им „Великият дизайн” от страна на архиепископа на Кентърбъри, на главния равин на Великобритания и на председателя на Съвета на мюсюлманите във Великобритания. И тримата търсят теоретични „оръжия”, които да им помогнат да окажат отпор на мнението на двамата физици, които в своя общ труд разколебават вярващите относно съществуването на Бог.”[2]
Цитирам заключението на Хокинг в края на книгата: „Защото има закон, като този за гравитацията, според който Вселената може и ще създаде себе си от нищото. Спонтанно създаване е причината да има нещо вместо нищо и отговаря на въпроса защо съществува Вселената и защо съществуваме самите ние. Не е необходимо да прибягваме до услугите на Бог, който да разгърне плановете и да задвижи Вселената.”[3]
Редица други изследователи също се присъединяват към посоченото становище, като смятат, че науката е най-силната противоотрова срещу ретроградното философско и религиозно мислене. Известният физик Лорънс Краус дори ни съветва: „Забравете за Иисус – звездите са умрели, за да се родите вие.”[4]
Ние ще приемем „хвърлената ръкавица” и в поредица от няколко статии ще се постараем да отговорим на предизвикателството, отправено към християнството от натуралистите измежду съвременните учени.
В началото ще разгледаме въпроси, свързани с философията на науката, по-нататък ще предложим емпирична проверка на библейския модел на Сътворението, нещо което не е правено досега, а накрая ще се опитаме да изведем един нов, да го наречем физико-математичен, аргумент за съществуването на Бога.
2. Към какво се стреми науката?
Колкото и парадоксално да прозвучи, по думите на един мой познат астроном: “Именно учени с християнски убеждения са създали т. нар. „методически материализъм“, който прилага наблюдението и експеримента и приоритетно търси естествените обяснения на феномените в природата.”
Дейците на просвещението с борбата си против Църквата, а след тях и редица атеистично настроени мислители постепенно превръщат този подход в идеологически, т.е. накрая се поставя знак за равенство между материализъм и наука.
Но тук ще се осмеля да отбележа, че задачата на науката е по-скоро не толкова да намери естествените причини на явленията, колкото да открие обективната истина за нещата от действителността.
Нека си послужа с перифраза на класическия пример на Уилям Пейли за часовника. Някакъв сръчен майстор е изобретил първия часовник, но той е изпаднал от джоба му, когато се е разхождал в гората. Вие се натъквате на този необичаен предмет, изящно направен от лъскава мед, отваряте го и разглеждате внимателно частите му.
Накрая разбирате, че всичките му механизми са нагласени така, че той да отчита с много голяма точност времето. Тогава решавате да покажете находката си на ваш познат професор, за да ви обясни как може да се е появила. Намирате го в кабинета му да разговаря със свой колега.
След кратко размишление, той започва обяснението си така: „Вие сте открили това нещо в природата, следователно тя го е създала. Този предмет е възникнал като продукт на една продължителна и сложна еволюция на медта.“
И теорията започва: „В началото Земята се е формирала като планета в гигантски газово-прахов облак, който се е уплътнявал … и е била нагорещена до хиляди градуси. При бавното й изстиване медта се е отделила от другите вещества като чист метал, поради различните им точки на втвърдяване…
При особен вид кристализация на медните атоми са се образували различни пружинки, колелца, зъбчатки, винтчета, циферблати и стрелки. Първичната материя е била пълна с тях… По сложен начин те са се групирали в часовников механизъм и постепенно в резултат на нещо като „естествен отбор“ по-прецизните са оставали да съществуват, докато се е получил този вид, който съвсем точно определя времето.“
Другият професор обаче не е съгласен и възразява: “Възможността да се образува случайно този предмет в природата е пренебрежимо малка. Защо да не допуснем тогава, че той е бил измайсторен от разумен създател?”
Какво се получава на практика? Ако критерият за научност е да се намерят естествени причини за произхода на всичко, тогава първото обяснение е научно, но не е вярно. Второто е вярно, но не е научно.
Затова не е ли по-добре да приемем, че всъщност задачата на науката е да открие обективната истина? Така всичко си идва на мястото. Тоест там, където действат природните явления и закони, нещата да бъдат обяснени чрез тях, а щом някъде е имало интелигентна намеса, това да бъде признато.
Стрелките се задвижват от еластичната сила на пружината, но самият часовник не се е появил в резултат от “сложна еволюция на медта”. По аналогия: всички процеси в природата се дължат на естествени причини, но дали тя като цяло не е дело на изкусен Творец?
3. Ако не можем да докажем Божествения интелект, тогава как ще потвърдим наличието на човешкия разум?
А сега се постарайте да се въплътите в ролята на гениален учен. Направили сте велико откритие, на базата на което сте конструирали, да речем, двигател с много висок коефициент на полезно действие.
Вие отнасяте теоретичната си разработка и модела на двигателя за одобрение пред съответната патентна комисия. Оттам ви отговарят, че ще назначат подходящ експерт, който да прегледа работата ви. След извършената проверка, за ваша голяма изненада, чувате от него следното заключение:
– Теоретичната постановка е правилна и не е в противоречие с природните закони. Практическите изпитания също показаха, че двигателят действително притежава посочените качества. Но не можем да бъдем сигурни, че всичко това е дело на нашия колега, защото може да е станало случайно.
– Как така? – недоумявате вие.
– Много просто. Възможно е, например, вашата котка да се е разхождала по клавишите на пишещата ви машина, в резултат на което на хартия се е появила идеята за това изобретение. Също така евентуален взрив в работилницата ви може да е станал причина да се сглоби представеният тук двигател.
– Какво говорите? – се възмущавате все повече и повече. – Не разбирате ли, че след като притежавам интелектуалния потенциал и физическата способност да създам тези неща, вероятността аз да съм техен автор е напълно сто процента възможна? А вероятността те да са се осъществили случайно е пренебрежимо малка. Освен всичко друго има и голям брой свидетели, които са ме виждали, когато работех над тях.
Но експертът ви отговаря:
– Вижте какво, възможно е събитията, които ви посочих, да са станали преди това. Вие само сте пресъздали всичко повторно пред други хора, за да ги уверите, че сте истинския изобретател на машината.
– За да се осъществи обаче една нищожно малка случайност, трябва много време – не отстъпвате вие.
– Не е задължително. Според теорията на вероятностите тя може да се реализира и от първия път. Нещо повече, ако приемем съвременната представа за Мултивселена, тогава все в някой от безбройните светове котката ще успее да напише научната статия, а двигателят – да се самоконструира от енергията на взрива. По спонтанно възникнал мост между вселените е възможно да сте получили изобретението, подобно на пощенска пратка, направо във вашия дом.
Като изслушва внимателно и двете страни, комисията отсъжда следното:
– Докато съществува дори нищожна вероятност всичко да е станало случайно, няма как да бъдем сигурни, че вие сте автор на изделието. Затова няма как да получите действително признание и награда за него.
Тогава ви идва наум един блестящ отговор:
– В такъв случай сигурно ще кажете, че и всички постижения на човечеството, считани за продукти на нашата съзнателна дейност, може да са възникнали случайно. Според вашата логика хората, които претендират, че са ги създали трябва да се откажат от авторските си права, от научните си звания, а също и да върнат получените възнаграждения. Вие съгласни ли сте да го направите?
Атеистите измежду учените винаги са се стремили да разпространяват схващането, че щом като съществува някаква вероятност светът да се е появил случайно, точно тя със сигурност се е изпълнила в действителност. Но дали ще се съгласят мярката, с която мерят, да бъде отнесена и към самите тях?
Щом като има възможност постиженията на нашата цивилизация да са станали случайно, според направените разсъждения излиза, че няма как да се докаже, че те изобщо са създали нещо. Но ако е така, не трябва и да претендират, че са някакви учени. Защо тогава е необходимо въобще да им се вярва?
С други думи: Ако теорията за Мултивселена обяснява интелигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същият успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, т.е. става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешки разум.
Нещо повече, тук е мястото да подчертаем едно изключително важно обстоятелство – обърнете внимание, че през цялото време съществува стопроцентова възможност ученият да е действителният изобретател на двигателя. По същият начин възможността един разумен и всемогъщ Бог да е създал този прекрасно подреден свят винаги остава валидна в пълна сила, поради което никой никога не е могъл да разколебае вярата в Сътворението нито на милиметър.
Стивън Хокинг индиректно признава този факт, понеже винаги употребява думите „без да е необходим Бог”, но в текста той никъде не заявява „няма Бог”. Въпреки публичността на противното, книгата „Великият дизайн” изобщо не опровергава съществуването на Бога. Всъщност приравняването на фразата „без да е необходим Бог” със заключението „няма Бог” беше една неправомерна интерпретация на медиите, търсещи най-вече сензация!
Натуралистите постоянно се стараят да прикрият обстоятелството, че възможността Бог да е действителният Автор на мирозданието винаги остава сто процента и никой не е в състояние да опровергае това положение. Всичко, върху което те разсъждават, е дали изобщо има някаква възможност Вселената да се е самоконструирала от хаотичния кипеж на вакуума.
Но някой ще възрази: „За разлика от учения, изобретател на двигателя, Бог е трансцендентен и няма как да бъдем сигурни в Неговото съществуване”. Нека да отбележим обаче, че другите вселени, с които натуралистите се опитват да изравнят резултата за стопроцентова поява на подходяща среда за живот и разум, също са извън обхвата на нашата измервателна апаратура. Тоест и тях все още никой не ги е виждал или регистрирал (и едва ли някога това ще бъде възможно!).
Има редица учени, които не приемат концепцията за Мултивселена като обяснение на антропния принцип. Ще цитираме няколко от тях. Космологът Едуард Харисън прави следния извод: „По всичко личи, че фината настройка на Вселената свидетелства за Божествено планиране. Изберете сами: сляпа случайност, която изисква множество вселени, или планиране, което изисква само една… Много учени – ако са готови да признаят възгледите си – клонят към теологично обяснение.”[5]
Оксфордският философ Ричард Суинбърн е пределно ясен: „Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността.“[6]
Рудигер Ваас пише: „Разбира се, винаги може да се твърди, че съществуват други вселени, причинно строго отделени една от друга, но те нямат никаква обяснителна стойност и твърденията за тяхното съществуване не могат да бъдат мотивирани с каквато и да било научна полза.”[7]
Тоест теологията изисква само един Бог и една-единствена Вселена, като „бръсначът на Окам” в този случай „изрязва” по-сложното и неприемливо обяснение за Мултивселена.
4. Възможните причини
В науката признаването на възможността за свръхестествена намеса се счита за равносилна на отказ от познание. Наистина, когато Бог върши чудеса, те са свързани с някакво нарушение на природните закони, вследствие на което подобни явления няма как да бъдат повторени и изучени в нашите лаборатории.
Създаването на материалния пространствено-времеви континуум ex nihilo (т.е. от нищо) е драстично нарушение на закона за запазване на енергията и поради недоказуемостта на този акт философите са принудени да приемат първичността на Съзнанието или на материята единствено като постулат.
Човекът твори изделия, които на практика не могат да възникнат чрез естествени процеси, но в същото време нашата дейност е в съгласие с природните закони. В някои случаи обаче Бог върши същото и това ще ни позволи да приложим метода на аналогията в търсене на отговора за произхода на мирозданието.
Ще използваме малко по-обширен цитат от статията „В търсене на интелигентни причини” на американския физикохимик и историк на науката Чарлс Такстън:
В нея той заявява следното:
„Въпреки че както естествените, така и интелигентните причини ни се разкриват чрез опита, модерната емпирична наука за природата обикновено признава само естествени причини. Това предразсъдък от страна на учените ли е или някакъв заговор за отстраняване на интелигентните причини? Ни най-малко. Науката допуска всяка причина, естествена или интелигентна, за която съществува еднороден сетивен опит.“
(Нека поясним: за пръв път шотландският философ Дейвид Хюм въвежда израза еднороден опит – англ. uniform experience. С този термин той означава една обективна опитност на петте сетива, не субективно или религиозно преживяване.)
По-нататък Такстън продължава:
„В историята на модерната наука обаче еднородният опит свързва само естествените причини със закономерно повтаряеми събития. Ето защо днес не включваме интелигентни причини в науката. Това обаче не е забрана. Ако интелигентни причини могат да се свържат с повтаряеми събития, те биха били допустими в науката.
Нямаме основание да приписваме причина – естествена или интелигентна – към кое да е явление като заместител на еднородния опит. Като пример нека предположим, че сме детективи, които разследват смъртта на един човек. Дали това е убийство, или е естествена смърт? Не можем да знаем отговора предварително. Налага се да разследваме случая.
Ако някой детектив още в началото на своето разследване обяви, че човешката смърт може да бъде само естествена, ние бихме възразили, че това налага неправомерни ограничения върху възможните причини. Щом като това, което се надяваме да открием чрез нашето разследване е именно дали смъртта е резултат от интелигентна причина (убийство) или е била естествена, ние се нуждаем от метод на работа, който е еднакво отворен за двете обяснения. Нужен ни е метод, който да ни позволи да определим с възможно най-голяма вероятност какво всъщност се е случило.
Както видяхме, през цялата история на експерименталната наука повтаряемите събития са свързвани с естествени причини. Други събития, особено такива като събитията на поява или възникването на нещо, не са повтаряеми и могат да бъдат уникални. Това, от което се нуждаем, е методология, която да премине отвъд априорната обвързаност с причината и която да ни даде критерии за постройката едновременно на случая за естествени и на случая за интелигентни причини.
Методът на аналогията
Как бихме могли да вземем решение в полза на интелигентна причина за някое събитие в миналото? По принцип, за установяване на интелигентна причина използваме същия метод, който използваме и за естествена причина, т.е. еднородния сетивен опит. Това е така нареченият метод на аналогията.
През XIX век астрономът Джон Хершел доразвива метода на аналогията за доводи от наблюдавани причини към неизвестни причини: „Ако аналогията между две явления е много близка и поразителна, докато в същото време причината за едното е очевидна, то едва ли е възможно да се отхвърли наличието на аналогична причина и при второто явление, макар и да не е така очевидна сама по себе си.“[8] Учените разчитат на този метод повече от 150 години. Огромният успех на науката е поне частична атестация за него…
Като нагледен пример за метода на аналогията нека разгледаме археологията. Принципът на аналогията се използва често в археологията за определяне на това дали едно или друго откритие има интелигентна причина. Разсъжденията са следните: В настоящето виждаме занаятчия, който прави керамични изделия. Следователно, когато претърсваме прахта на някоя селищна могила в Месопотамия и открием счупено гърне, логично е да заключим, че източникът му е също такъв занаятчия – грънчар…
Между другото, със същата аргументация си служат астрономите, когато търсят разумен живот в Космоса. Тя е обичайна практика за екипите от НАСА когато обработват данни от планетите и техните луни. Тези екипи използват различни критерии за признаване на доказателство за разумен живот на планетите – някакъв отличителен белег за продукт на разумен източник…
Астрономът Карл Сейгън твърди, че дори едно-единствено послание от Космоса би установило съществуването на извънземен живот. Той пише: „Има и други, които вярват, че нашите проблеми са разрешими, че човечеството е все още в своето детство, че някой недалечен ден ще пораснем. Едно-единствено послание от Космоса би показало, че е възможно да преживеем такова технологично юношество. Цивилизацията, която изпраща тези сигнали, все пак е оцеляла.“[9]
Ако наистина открием радиовълни, които са с характерните черти на послание, не бихме ли имали основание да приемем, че техният източник е разумно същество, позовавайки се на аналогията с посланията, за които от опит знаем, че са породени от разумни същества, а именно човеци? С други думи, методът на аналогията би могъл да регистрира обща интелигентност, не специално човешка интелигентност“, завършва Такстън.[10]
5. Да приложим метода на аналогията
Нека се опитаме да изведем няколко прости примера, характеризиращи нашата мисловна и творческа дейност, и да видим наблюдават ли се те в строежа на мирозданието и живите същества.
Първи принцип – осигуряване на подходящите параметри за работата на една система. Ние предварително изчисляваме оптималните условия за протичането на производствените процеси, след което настройваме уредите да ги поддържат постоянни. По напълно аналогичен начин изглеждат избрани и застопорени точно необходимите константи, закони и взаимодействия, така наречената фина настройка на Вселената.
Второ. За интелекта не представлява никаква трудност да реализира процеси с безкрайно малка вероятност за осъществяване. Автомобилът е произведение на нашия разум. Възможно ли е той да се сглоби в резултат на природните стихии? Ще разгледаме само една от частите на двигателя. Да речем, имаме готов цилиндър. Каква е вероятността буталото към него да възникне случайно с подходящите форма и размери?
Елементарните разсъждения показват, че тя е (1/∞)2, защото формите са безброй, както и размерите. А ако и самият цилиндър трябва да се появи по същия начин, така че тези два елемента да бъдат съчленени и системата да работи, общата вероятност е (1/∞)4, т.е. по-малка от “абсолютна нула”.
Конструкторът обаче без особени усилия, от безкрайно многото възможности, може веднага да определи подходящите параметри на елементите и като извърши някои изчисления, да сглоби горните изделия. (Ние много рядко си даваме сметка за необикновените способности на нашия ум!)
Във втора част ще установим, че за появата на всемира също се получават вероятности от порядъка на 1/∞n, но построението по-нататък на заобикалящата ни действителност е доста по-сложно. Тоест за един съзнателен Бог е сто процента възможно да сътвори света, докато пред слепия случай („часовникар” – по думите на Ричард Докинс) изобщо не се открива никаква перспектива да се справи с подобно задание.
Трето. Когато проектираме един мост, сграда, машина и пр. или се стремим да създадем научен модел дори на някакво мисловно явление, ние използваме законите на логиката и математиката, за да обосновем правдиво нашите разсъждения. Това, че материалната и абстрактната реалност и тяхното поведение могат да бъдат описани посредством математиката, говори, че в нейните символични формули всъщност е скрита информация, която изразява замисъла на автора на въпросните предмети и теории.
Италианският математик Марио Ливио на едно място пише: „Не без основание математиката е считана за единствената наука, която Бог е благоволил да даде на човечеството. Доказателство за това е обстоятелството, че Великата книга на сътворения свят, изглежда, е педантично изписана на езика на математиката, че законите, които управляват всичко около нас, от движението на планетите до търговията на фондовите борси, имат кристално ясна математическа форма.“[11]
Четвърто. Най-сложните изделия в нашата практика –компютрите, роботизираните машини, уредите с изкуствен интелект и пр. – всъщност са комплексни системи, които са изградени от множество йерархически подредени и взаимодействащи си подсистеми. Най-нисшите нива на ред тук се считат за основни „градящи блокчета“ на системата.
Група от градящи блокчета съставя подсистема от по-високо ниво. Няколко такива подсистеми може да образуват подсистема от още по-високо ниво и т.н., докато се стигне до формирането на цялостната структура. Всяко ниво на подреждане може да се разглежда като относително независимо и самостоятелно, а неговите свойства представляват качествен скок и не могат да се сведат до механичния сбор от свойствата на предхождащите го нива.
По думите на Аристотел: „Цялото е по-голямо от сумата на своите части.“ Най-удивителното е, че и в природата се наблюдава същият йерархичен принцип – елементарни частици, атоми, молекули, клетки, тъкани, органи и системи, свързани в цялостен организъм. Човешкият индивид например е съставен от въпросните подсистеми, като съзнателното равнище е нещо радикално ново и не може да се сведе до биологичното, а то на свой ред – до химичното, физичното и пр.
Можем да приемем, че в основата на всичко стоят квантовите феномени, ръководещи поведението на частиците, но по-нататък, макар да се запазва единството, се стига до качествено различни нива на организация.
Както сполучливо се е изразил Йън Барбър: „Съществуването на всеки обект се определя от неговите взаимодействия с други обекти и от участието му в по-общи системи. Без тези холистични квантови явления няма да има нито химически свойства… нито ядрена енергия, нито живот”.[12]
Пето. Една футболна топка няма как сама да промени своето състояние на покой или посоката си на движение. Но играчите могат да променят нейния импулс, като със своята сила ѝ придават някаква скорост, насочвайки я според желанието си.
Също така не съществува никаква пречка разумният и всемогъщ Творец, след като създаде небесните тела, да ги „тласне по техните орбити“ (според израза на Нютон). Нека си припомним парадокса, който съществува в нашата Слънчева система:
Масата на всички планети е едва 1/750 от масата на Слънцето, но при разпределението на общия момент на количеството движение (момента на импулса), над 98% от него се падат на планетите, а по-малко от 2% – на Слънцето.
Но дали по естествен път е възможно да се стигне до толкова драстично нарушение на момента на импулса, или е необходима допълнителна разумна намеса? Защото, ако се докаже поне за една от структурите на нашия свят, че не е образувана в резултат от действието на природните закони, това задължително ще обуслови наличието на интелигентен Създател (перифраза на Сейгън).
Шесто. Германският професор по информатика Вернер Гит заявява следното: „Към всяка информация същностно принадлежат следните йерархични нива: Синтаксис (код, граматика), семантика (значение), прагматика (действие) и апобетика (резултат, цел). Тези категории са нематериални по своята същност… Тоест информацията не е вероятностно понятие, макар че знаците могат да се разглеждат и от статистическа гледна точка (както при теорията на Шенън).”
По-нататък той продължава: „Информацията винаги е нещо установено и възниква само в резултат на волеви акт (намерение, интуиция, планиране). Или иначе казано: в началото на всяка информация стои нейното планиране от духовен източник (предавател).”[13] По такъв начин въпросът за произхода на генетичния код и неговата транслация получава възможно най-добрия отговор.
Седмо. Нека за миг да приемем, че не знаем как са се появили автомобилите. Един ден посещаваме автосалон, в който са изложени различни марки леки коли, като има образци от първите до последните модели. Тогава какъв извод ще направим, ако се водим от съвременната научна предпоставка да се търсят само естествени причини за техния произход.
Предвид все по-усложняващата се организация бихме могли да предположим, че цялото разнообразие от форми се дължи на продължителна и сложно разклоняваща се еволюция. Тоест приликата в тяхното устройство и функции може да ни застави да стигнем до доста подвеждащо заключение.
Ако се следват посочените принципи обаче, ще се установи, че дори толкова прости системи няма как да възникнат чрез поредица от случайни процеси (и естествен отбор!), но е необходима целенасочена и планираща интелигентна дейност. В такъв случай защо да не допуснем, че растенията и животните също са „създадени според видовете си” – извод, който се подкрепя и от тоталната липса на преходни форми.
Аналогията все още не е доказателство, разбира се, но сред учените е разпространен възгледът, че щом върви като лъв, изглежда като лъв и реве като лъв, то най-вероятно е лъв. Тоест, щом като толкова много признаци в природата свидетелстват за интелигентен дизайн, то най-вероятно светът е дело на интелигентен Дизайнер.
Хокинг и Mлодинов признават в книгата си: „Откриването неотдавна на крайно фината настройка на толкова много закони на природата може да доведе някои учени обратно към идеята, че този велик дизайн е дело на някой велик Дизайнер.“[14]
Излиза, че авторите одобряват М-теорията и космологичния модел на Мултивселена, които на практика са недоказуеми, най-вече за да предпазят учените да не повярват в ереста за великия Дизайнер.
И още нещо: забележете, че дори изводът „не е необходим Бог” се превръща в напълно спекулативен, понеже, за да стигнат до него, Хокинг и Mлодинов се позовават на теории, които не само че не са потвърдени, но едва ли някога ще стане възможно да бъдат тествани емпирично!
6. Мнението на „ретроградните” философи и учените
Философът Дейвид Хюм, живял през ХVІІІ век, се явява една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Основните черти на творчеството му са скептицизмът и натурализмът, т.е. съвсем не можем да го упрекваме в пристрастност към християнството. В един известен пасаж от своята книга „Диалози относно естествената религия” Дейвид Хюм прави аналогия между човешкия и Божествения разум.
Клийнтъс, един от героите в книгата му, говори следното: „Огледайте се в света наоколо. Вникнете в неговата цялост и във всяка една отделна негова част. Ще откриете, че той не е нищо повече от една огромна машина, разделена на безкраен брой по-малки машини, които на свой ред подлежат на подразделения до степен отвъд човешкото възприятие и способност да проследи или обясни.
Всички тези разнообразни машини, дори най-миниатюрните им части, са съгласувани помежду си с прецизност, пленяваща възторга на всеки, който някога се е вглеждал в тях. Внимателното приспособяване на средствата към целите в цялата природа, напомня точно, макар и да превъзхожда многократно, произведенията на човешкия… ум.
Затова, тъй като следствията са подобни едно на друго, стигаме до заключението… че и причините са подобни, и че Авторът на Природата по някакъв начин е подобен на човешкия ум, въпреки че притежава неизмеримо по-големи способности, пропорционални на величествеността на работата, която е извършил.“[15]
В случая Дейвид Хюм разсъждава от гледна точка на знанията през ХVІІІ век, когато природата се е оприличавала на огромна машина.
Британският астроном Джеймс Джинс доразвива тезата, вече според възгледа на съвременната наука: „Явленията във Вселената се извършват не съгласно механични принципи, както се считаше доскоро, а съобразно с чисто математически принципи. Сравнението на природата с огромна машина трябва да бъде изоставено поради потока на научното познание за немеханична действителност.
Вселената започва да прилича повече на велика мисъл, отколкото на велика машина. Щом светът е свят от мисъл, ясно е, че трябва да бъде мисъл на някое Същество, Което мисли, и Неговото творение трябва да е било акт на мисълта на това мислещо Същество.
Ние, учените, започваме да смятаме, че Духът трябва да се провъзгласи за Творец и Управител в царството на материята. Съвременните научни теории ни принуждават да разсъждаваме за Създателя на света като работещ извън времето и пространството. Вселената ни дава доказателство за една контролираща сила, която е работела с оглед на определена цел и има нещо общо с човешкия ум.“[16]
Същото нещо заявяват и редица други учени.
Ричард Левонтин, генетик от Харвардския университет, признава, че в науката натурализмът е наложен неправомерно: „Не че методите и институциите на науката по някакъв начин ни принуждават да приемаме материално обяснение на феноменалния свят, напротив – тъй като ние априори държим на материалните причини, сме принудени да създадем изследователски апарат и понятия, които произвеждат материални обяснения…”[17]
Затова не е ли време да скъсаме с изкуствено привнесената в науката натуралистична парадигма и да приемем, че нещата в природата също могат да имат интелигентна Причина за своя генезис?!
7. „Улавя мъдрите в лукавството им” (І Кор. 3:19)
Натуралистите смятат, че еволюцията е универсално явление, поради което тя съвсем закономерно трябва да е породила огнища на живота и на множество други планети в Космоса.
По целия свят изследователи, част от проекта SETI, са сканирали небето в търсене на сигнали от интелигентни същества. Космически сонди, насочени извън пределите на Слънчевата система, носят фонографичен запис със златно покритие като послание до галактическите братя по разум.
Голям брой учени дори са склонни да смятат нашата биосфера за експеримент на високо развита технически извънземна цивилизация. Според едно изказване на Хокинг: „Нашият създател може да е студент по физика от някоя напреднала цивилизация, извършващ рутинен лабораторен експеримент.”
Но тук възниква едно трудно обяснимо противоречие. Същите тези авторитети, които са категорично против Божествения произход (и са обявили всяко такова учение за не-научно), с готовност приемат интелигентна намеса от друга цивилизация?!
Блез Паскал пита: „Защо толкова много хора не вярват в Божествените истини? Дали защото не са им доказани?” И отговаря: „Не, но защото те не ги харесват.”
Причината, поради която отхвърляме Бога, а приемаме еволюционната идея, както се уверихме, не се крие в нейната убедителност, но е някаква друга. Може би всеки сам трябва да признае пред себе си каква е тя.
На пръв поглед спорът за Произхода изправя консервативните християни срещу учените с натуралистични убеждения. Но дали той няма и една по-далечна перспектива, т.е. дали не касае и всички хора? Ако Дарвин не ни е подвел, тогава всичко, от формирането на космическите системи до зараждането на живота и неговата еволюция, се дължи на самоорганизация на материята.
В крайна сметка обаче Вселената, както и всяка форма на живот в нея, са обречени на смърт и най-добрият извод за нас си остава, по думите на апостол Павел: „да ядем и пием, защото утре ще умрем” (І Кор. 15: 32).
Но какво ще следва, ако за миг допуснем, че може да е прав голготският Страдалец? Тогава Неговият кръст се превръща в демаркационна линия за цялото човечество – на едните за вечен живот, а на другите… И така излиза, че ние всички сме от един отбор, понеже истината за света, както за настоящия, така и за бъдещия, е еднакво важна и валидна за всеки от нас?
По такъв начин онова, в което вярваме, може да се окаже „Залог, по-голям от живота”! (както сполучливо беше избрано заглавието на един полски филм от моето детство).
Накрая, нека накратко да припомним основните моменти от нашия отговор на предизвикателството, отправено от Стивън Хокинг:
1. Задачата на науката е да открие обективната истина, като за тази цел допусне както естествени, така и интелигентни причини за осъществяването на събитията от действителността.
2. Ако теорията за Мултивселена обяснява интелигентния дизайн в природата, без намесата на Бог, тогава тя със същия успех може да се приложи и за произхода на всички артефакти, т.е. става абсолютно невъзможно да докажем и наличието на човешки разум.
3. Изводът „не е необходим Бог” е спекулативен, понеже, за да стигнат до него, Хокинг и Mлодинов се позовават на М-теорията и космологичния модел на Мултивселена, които по същество са недоказуеми.
4. Време е да скъсаме с изкуствено привнесената в науката натуралистична парадигма и да приемем, че феномените в природата също могат да имат интелигентна Причина за своя генезис.
5. Допускането, че животът на Земята може да е експеримент на интелигентна цивилизация, и отхвърлянето, в същото време, на учението за Сътворението, говори не само за непоследователност, но и за едно негативно отношение към Библията, което замъглява възможността за обективна оценка на нещата от страна на натуралистите.
Очаквайте втората част следващия понеделник.
––––––-
[1] Religious leaders hit back at Hawking [2] Стивън Хокинг затръшна вратата под носа на Бог [3] Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 214 [4] Краус, Л. „Вселена от нищото“, Изд. „Изток – Запад“, София, 2012.http://iztok-zapad.eu/books/book/940
[5] Harrison, E., „Masks of the Universe“, Macmillan, New York, 1985, pp. 252, 263 [6] Swinburne, R., „Is There a God?“, Oxford, Oxford University Press, 1995, p. 68 [7] Vaas, R. Time before time. Classifications of universes in contemporary cosmology, and how to avoid the antinomy of the beginning and eternity of the worldhttp://arxiv.org/pdf/physics/0408111
[8] John F. W. Herschel, 1831. Preliminary Discourse on the Study of Natural Philosophy. London: Longman, Rees, Orme, Brown, and Green, p. 149. [9] Carl Sagan, Broca’s Brain, 1979. New York: Random House, p. 275 [10] В търсене на интелигентни причиниhttp://harta-bg.info/statia/115
[11] Ливио, М. „Математик ли е Бог”, изд. „Изток-Запад”, София, 2010.http://www.book.store.bg/p41555/matematik-li-e-bog-mario-livio.html
[12] Барбур, И. „Религия и наука: история и современность.“, Библейско-богословский институт им. св. апостола Андрея, М. 2000, с. 213. [13] Гит, В. „Творил ли е Бог чрез еволюция”, изд. „Верен” ООД, София 1997, стр. 69, 70 [14] Хокинг, Ст., Л. Млодинов „Великият дизайн“ ИК „БАРД” ООД, София, 2012, стр. 196. [15] Hume, D. „Dialogues Concerning Natural Religion„, p. 9.http://mind.ucsd.edu/syllabi/02-03/01w/readings/hume-dialogues.pdf
Мнозина предполагат, че Клийнтъс представя виждането на самия Хюм, т.е. че философът има тайни лични убеждения относно интелигентен произход на Вселената. Както отбелязахме обаче, в останалото му творчество няма други основания за подобен извод, поради което е по-логично да се допусне, че това е някакво моментно негово прозрение. Всъщност в трудовете си Хюм се опитва да критикува телеологичния аргумент за съществуването на Бога, но едва сто години по-късно Чарлс Дарвин действително успява да намери приемлива алтернатива на този аргумент (а не да го опровергае, както погрешно смятат някои).
[16] Попов, С. „Защо вярвам в Бога”, София, 1992, стр. 35, 36. [17] Richard Lewontin, New York Review of Books, January 9, 1997
