Речевият център на мозъка мълчи, когато говорим
В лявото полукълбо на нашия мозък се намира специален участък, известен като зона на Брока – това е речевият център.
Изследване на невробиолози от Нюйоркския университет е установило интересна странност в неговото поведение – когато говорим, тази зона се изключва.
Екипът от Нюйоркския университет начело с д-р Един Флинкър е публикувал данните от своето изследване в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.
В хода на експерименти учените записвали данните от мозъчната активност директно от мозъчната кора и наблюденията им показали, че по време на разговор зоната на Брока се изключва.
Изследователите провели множество изпитания, използвайки кратки, дълги и дори абсолютно безсмислени думи, но резултатите показали едно и също – зоната на Брока е активна, преди човек да започне да говори и когато мисли да започне да говори. Но не и по време на самия разговор.
Това откритие като цяло се вмества в картината, която се формира в невробиологията. В мозъка няма една зона, отговорна за речта, тъй като мозъкът по-скоро работи като мрежа, отколкото като комплекс от изолирани участъци. Зоната на Брока в дадения случай влиза в ролята едва на един от важните възли на речевата система. Затова Флинкър и колегите му приложили към изследването на активността на този участък техники на мрежови анализ.
Такъв подход им позволил да установят, че зоната на Брока „осъществява комуникация и интеграция на данни между няколко различни зони от кората на главния мозък и при това цялата ѝ активност протича до момента на произнасяне на думите“.
„Когато казваме на глас единствена дума, зоната на Брока се активира преди нейното произнасяне и се изключва по време на артикулацията, която поема върху себе си моторната кора.
Когато произнасяме свързани изречения, зоната очевидно функционира по време на цялата реч, но не се занимава с непосредствената координация на движенията на нашата уста – вместо това тя винаги се намира с крачка напред и интегрира информацията по цялата мозъчна кора, подготвяйки сложните изречения, които се готвим да произнесем“, обяснява Флинкър.