От нулата: как да се възстановим след апокалипсис

Представете си: вчера светът, какъвто го познаваме, е престанал да съществува. По някакво чудо сте се събудили в леглото си, в своята дреха, но всичко наоколо се е променило.

Улиците са в руини, осветителните стълбове лежат на земята, колите са изоставени и наоколо няма никого.

Невъзможно е да определите какво е станало причина за разрушенията, но очевидно се е случило нещо катастрофално. Главният въпрос е: какво следва?

Как да оцелеете и да възстановите обществото?

Според автора на книгата „Знание: как да възстановим света от нулата“ (The Knowledge: How to Rebuild Our World from Scratch) Луис Дартнел, „ако обществото е рухнало, а законът и редът са се изпарили, един от първите ви проблеми по-скоро биха били другите хора“.

Книгата на Дартнел е замислена като „кратко ръководство по възстановяване на цивилизацията“ в случай на апокалипсис.

Да се обединим, за да оцелеем

В случай на развитието на такъв сценарий за възстановяването на цивилизация, подобна на тази, която познаваме, първото, което ще е необходимо да предприемем, е да се обединим.

По думите на Дартнел „излизайки от кафенето и виждайки, че обществото е рухнало, вие ще се окажете в компанията на единомишленици, както в „Живите мъртъвци“, които могат да се подкрепят взаимно, и тогава ще се опитвате да се правите със ситуацията със собствени сили“.

Когато успеете успешно да откриете други оцелели – без помощта на Google Maps – сериозна трудност ще бъде да съберете достатъчно количество останали хора, физически способни отново да заселят своите региони. После ще последва целият останал свят.

Според Дартнел за тази цел на хората ще бъде необходимо много повече, отколкото е предвидено в сценария на „Адам и Ева“. Основавайки се на генетични изследвания, той обяснява, че „семействата, които ще бъдат необходими за повторно заселване на целия свят“, са няколко хиляди живеещи заедно души, около 70 от които трябва да са способни да раждат жени.

Заселването е само един от многото проблеми, описани в книгата на Дартнел, която от научна и технологична гледна точка разглежда нашето място в света и това, как сме се добрали до него. Макар книгата да не се явява чисто практическо ръководство за оцеляване, в нея е описано всичко, от инструкции по приготвяне на сапун до химичните основи на фотографията.

Повече от оцеляване

За да възстановим обществото, необходимо е да знаем откъде сме дошли и какви са ключовите фактори на нашия прогрес. За всички, които оцеляват в експериментални условия, най-важният фактор е собствената безопасност – опитите да оцелеят след апокалипсиса.

Като учен, работещ над технологиите за бъдещи полети на Марс, Дартнел смята, че апокалипсис, за който хората трябва да се готвят, няма да се случи. Но изследователят се интересува от дългосрочните последствия, които е необходимо да се отчитат при възстановяване на цивилизацията от нулата.

„Ако настъпи краят на света, какво ще правите след десет години, когато свърши храната? Как ще започнете да действате самостоятелно? Тази ниша съм се опитал да осветя“, обяснява Дартнел.

В книгата си Дартнел извървява пътя от „гратисния период“, главен приоритет на който е оцеляването, до демонстрацията на това, как хората пресъздават ресурсите, необходими за възстановяване в дългосрочна перспектива.

В понятието „ресурси“ влиза всичко – от храна, дрехи и медикаменти до енергия, транспорт и ефективна комуникационна система.

В книгата си Дартнел описва технологиите, с чиято помощ ще се предвижва процесът по възстановяване на цивилизацията. Например, за да нахраним град, първо трябва да усвоим селското стопанство.

„Ловците и събирачите могат да се подсигурят сами, като добиват продоволствия в гората, но градове и цивилизации разчитат на огромни реколти от зърнени култури“, пише Дартнел.

Според него, ако цивилизацията рухне, за да се върне към това, което имаме сега, и построи самоподдържащо се, възродено общество, ще ни е необходима енергия, и не просто някакви знания, а „жизненоважни знания на човека и технологии в концентриран вид“.

Изграждайки бъдещето, оцелелите биха могли да се опират на историята. Говорейки за смисъла на своята книга, Дартнел отбелязва, че „в нея се разглежда миналото – как сме стигнали тук, където се намираме сега, и се преразглежда историята, с описание на това как сме могли да повторим това, но да ускорим процеса в случай на възникване на необходимост от рестарт“.

В края на краищата науката е довела нашата цивилизация тук, където тя се намира днес. Без нея вие нямаше да четете тази статия, нямаше да пиете аспирин и ако с нейна помощ човек не беше създал чисти и безопасни запаси с вода, както и всички останали необходими за живота основи, вероятността да останете живи би била значително по-малка.

Много неща в живота си дължим на науката, но всичко това с лекота може да не забелязваме или да смятаме, че ни се полага. Възможно е апокалипсисът да ни напомня за това, че е необходимо да разбираме важността на науката за нашия живот и цивилизация.

Както пише Дартнел, „нашият съвременен свят е построен от науката и за го построим наново, пак ще ни трябва науката“.