Сладкият живот убива

Колко захар можем да ядем и да останем здрави?

Захарта убива деца и възрастни, твърдят лекари и учени. Можеш да останеш здрав само ако не ядеш повече от шест чаени лъжички захар на ден.

Колко вреден всъщност е „сладкият живот“ и с какво е свързана употребата на захар?

В рамките на борбата със затлъстяването Световната здравна организация представя препоръки за тези, които искат да останат живи и здрави. Организацията предупреждава, че употребата на „свободни“ захари не трябва да надвишава 10% (а в идеалния случай – 5%) от денонощната употреба на калории.

Дневната „захарна“ норма е около 25 грама, тоест шест чаени лъжички. „Свободните захари“ са всички монозахариди и дизахариди, влагани в храната от производителя, сладкаря или потребителя, в допълнение към захарите, които присъстват в природата в меда и плодовия сок.

„Имаме сериозни доказателства, че намалението на приема на „свободни“ захари до 10% намалява риска от качване на тегло, затлъстяване и кариес“, твърди Франческо Бранка, директор на отдела на СЗО по здравословно хранене и развитие. – Но за реализацията на нашите идеи е необходимо страните да вземат политически решения в тази сфера.“

Употребата на естествени захари, на които са богати плодове, зеленчуци и мляко, не се смята за опасна от СЗО.
Повечето хора не разбират какво количество „скрити“ захари се съдържа в продуктите, които не се отнасят към сладките. Например само в една супена лъжица кетчуп се съдържат около 4 грама „свободни“ захари. Едно кенче газирана напитка пък съдържа около 10 чаени лъжички.

„Не искаме хората да се страхуват да си намажат дори конфитюр на препечената филийка. Става дума да се положат поне някакви усилия и да се намали употребата на захар“, твърди професорът по диетология Том Сандърс от Лондонския кралски колеж, взел непосредствено участие в създаването на съответната директива на СЗО.

В Унгария и Норвегия възрастните употребяват до 7–8% „свободни“ захари на ден, в Испания и Великобритания – до 16-17%. Децата употребяват доста повече – в Дания, Словения и Швеция – 12%, в Португалия – 25%.
Съществуват обаче различия в употребата на захар между селските и градските жители. Например в Южна Африка жителите на селските региони употребяват  7,5% захар, а гражданите – 10,3%.

Препоръките на СЗО се основават на последните научни изследвания, които сочат, че употребата на „свободни“ захари влияе върху увеличението на теглото, а децата, злоупотребяващи с газирани напитки, имат повече шансове да се сблъскат с проблемите на затлъстяването в сравнение с връстниците си, които са равнодушни към кока-кола. Учените са сигурни, че ако децата се приучат към ограничена употреба на захар отрано, то ще запазят този навик за цял живот.

„Глезенето“ със сладки напитки също води до кариес, който се развива с бързи темпове.
След края на Втората световна война, когато хората употребявали 0,2 кг захар на година, а преди войната употребявали по 15 кг, проблемът с кариеса значително намалял. По такъв начин снижената употреба на захар до 5% от общата калоричност на употребяваните продукти ще допринася и за борбата с кариеса.

Ако в богатите страни за лечение на стоматологични заболявания се отделят от 5 до 10% от бюджета за здравеопазване, то в държавите с ниско ниво на доходи зъбният кариес често остава без лечение. Разходите за лечението му биха надвишили всички финансови ресурси, предназначени за здравеопазването на децата.
Препоръките за захарта следва да се вземат под внимание в съчетание с други диетични съвети – по-конкретно със свързаните с употребата на мазнини и мастни киселини, наситени мазнини и трансмазнини.

Всяка страна може да адаптира съветите на СЗО, като взема под внимание своите хранителни традиции. На свой ред всеки човек може да следва препоръките и да преосмисли своето хранене.

За първи път съкращаването на всекидневната употреба на „свободни“ захари до 10% е било препоръчано от СЗО през 1989 г.

На Втората международна конференция по хранене (ICN2) през ноември 2014 година над 170 страни взеха участие в Римската декларация по хранене, в която се подчертава необходимостта от вземане на глобални мерки с цел ликвидиране на всички форми на неправилно хранене, затлъстяване и неидентифицирани болести, свързани с храненето.

Директивата на СЗО по захарите  е била приета в тези рамки на борба с неправилното хранене. Препоръките са необходими също така, за да се снижи смъртността от инфекциозни заболявания с 25% към 2025 година.

Специално място в директивата СЗО отделя на борбата с детското затлъстяване.