Митология на знака Телец
Съзвездието Телец се смята за много древно, а понеже Новата година при древните настъпвала през пролетта, то дълго време това съзвездие било най-главното и почитаното.
Съзвездието Телец се вижда добре от септември до май. Алдебаран е една от най-ярките звезди не само в съзвездието Телец, но и на целия небосвод. Алдебаран е разположен в окото на Телеца и в превод от арабски означава „преследвач”. Смята се, че Телецът преследва Плеядите, дъщерите на Атлант и Плейона. В това съзвездие се намира и М1 – знаменитата Ракообразна мъглявина – газов остатък от свръхновата 1054. В ядрото й е разположен голям пулсар.
Съзвездието Телец е заобиколено от такива съзвездия като Персей, Орион, Кит, Овен, Еридан, Близнаци.
Периодът между IV и II в. пр.н.е бил епохата на Телеца. Под негово влияние египтяните създали масивни храмове с огромни размери, съхранени и до днес.
Жителите на Месопотамия още тогава вярвали, че на небето е отразена волята на боговете. Тази религия, вдъхновила изучаването на звездите, управлявала дори и незначителни събития от всекидневния живот. Така Адад – асиро-вавилонски бог на бурите, чиято емблема била мълнията, според вярванията имал вид на бик. В началото на всяка година жреците обикновено принасяли в жертва бял бик, за да умилостивят този бог, олицетворяващ мощ и святост.
Бикът Апис за египтяните е аналог на небесния Телец. Египтяните се покланяли на бика, който за тях бил символ на плодородие и бил почитан като свещено животно. След смъртта тялото на животното се балсамирало и с всички почести се погребвало. В негова чест бил построен храм. Апис не трябвало да бъде по-стар от 25 години. Ето защо след тази възраст жреците го удавяли в кладенец и започвали да търсят нов бик който отглеждали.
Друга египетска богиня – Хатор, също била изобразявана в образ на жена с глава на крава. Тя носела между рогата си слънчевия диск и вероятно е олицетворявала небето, а рогата й издигали Слънцето на небето. Тази сладострастна млада жена, богиня на радостта, музиката и любовта, можела да се превръща в ужасна лъвица, която в този случай се идентифицирала със Сехмет.
Доколкото образът на бика се асоциира със сила и могъщество, няма нищо чудно в това, че самият Зевс е приел този облик, за да съблазни прекрасната Европа. Гръмовержецът Зевс се влюбил в Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор. Според легендата Зевс се превърнал в прекрасен белоснежен бик и в този образ се приближил до Европа, за да я похити. Той поставил девойката на гърба си и по морето я завел на остров Крит. Там на Европа и Зевс се родили трима синове – Минос, Радамант и Сарпедон. Минос впоследствие бил провъзгласен за цар на Крит, взел за жена Пасифея, дъщерята на Хелиос и Персеида.
Пасифея била наказана жестоко от великия и могъщ Посейдон за това,че Минос принесъл в жертва на бога на морето не подарения му от Зевс прекрасен бик, а обикновено животно. За наказание на Пасифея послужило това, че той я накарал да полудее от любов по един бик, в резултат на което тя родила на света чудовище с тяло на човек и глава на бик – Минотавъра. Минос затворил Минотавъра в лабиринтите на своя дворец. А когато синът на Минос – Андрогей, бил убит от атиняните, Минос заповядал на жителите на Атина на всеки 9 години за изпращат в жертва на Минотавъра седем най-прекрасни девойки и младежи. И Тезей щял да бъде унищожен от Минотавъра, но дъщерята на Минос – Ариадна, се влюбила в него и му дала кълбо прежда, което му помогнало да излезе от лабиринта.
След Овена, олицетворяващ първичния тласък, тоест това, което астрофизиците наричат Голям взрив, и първата фаза на божественото творение, идва втори етап – времето на Телеца. Това е ерата на материализацията, конкретизацията на енергията, радостното разпространение на боговете, формите и явленията в цъфтящата природа, пълнокръвна и наситена с жизнени сокове и енергия.
Синът на Юпитер – Дионис, олицетворява силата на необузданата младост. Това е вечният младеж с глава на бик, увенчана с листа от грозде, лаври и смокинови листа. На изображенията той ту седи на бъчва, ту е върху колесница, ту свири на лира или флейта. Той е особено почитан в Атина, където го смятат за бог на веселието и виното. Той вечно се разкъсва между чисто телесните страсти и висшето блаженство, което дава духовното богатство.
Когато Буда повикал при себе си всички животни, то само 12 откликнали на неговия зов. И бикът бил второто животно след мишката, явили се пред очите на Мъдрия. Вероятно затова някои исторически ръкописи сочат, че когато Буда се борел с тъмната страна на живота, той управлявал впряг от бели волове.
В Мала Азия бог Митра бил стопанин на стадо бикове. Често бил изобразяван с меч в ръка, побеждаващ бика на плодородието. От кръвта на животното израствали всички форми на живот.