Болестта на Алцхаймер се свързва с човешката интелигентност

Факторите, които са задвижвали еволюирането на интелектуалния капацитет, са замесени и в разтройствата на паметта, пише Nature.

В изследване, публикувано този месец в BioRxiv, учени докладват, че вероятно болестта на Алцхаймер се е развивала едновременно с човешкия интелект. Проучването дава доказателства, че преди 50 000 до 200 000 години естественият подбор е задвижил промени в 6 гена, отговарящи за развитието на мозъка.

Това вероятно е спомогнало за увеличаването на невронните връзки, правейки хората по-умни от предшествениците си. Но новият интелектуален капацитет не бил безплатен – същите гени са за замесени и при болестта на Алцхаймер.

Кун Танг, известен генетик в Института за биологични науки в Шанхай (Китай), който водил изследването, предполага, че разтройствата на паметта се развили, когато мозъците на остаряващите хора се борели с новите изисквания на метаболизма, предизвикани от увеличаващата се интелигентност.

Хората са единственият животински вид, който страда от Алцхаймер. Болестта не съществува дори и при най-близките до нас примати, например шимпанзетата.

Танг и колегите му търсели доказателства за тази древна еволюция в сегашната човешка ДНК. Те изследвали геномите на 90 души с африкански, азиатски и европейски произход в търсене на колебания, предизвикани от естествения подбор и промените в броя на популациите.

Анализът бил труден, защото двете явления могат да приличат едно на друго. За да контролират ефектите на промените в броя на популацията – по този начин изолирайки естествения отбор – изследователите  пресметнали как са се променяли количествено популациите през времената. След това идентифицирали части от геномите, които не съвпадали с историята на популацията, и по този начин разбрали кои гени най-вероятно са били оформени от естествения отбор.

Така учените наблюдавали еволюционни събития отпреди 500 000 години и разкрили силите, които оформили първообраза на съвременния човек (преди около 200 000 години). Стивън Шафнър, компютърен биолог в института Броад (Кеймбридж, Масачузетс), казва, че предишните методи за откриване на такива промени можели да гледат само 30 000 години назад във времето.

Той добавя, че аналитичният метод, използван от екипа на Танг, е многообещаващ. „Това е третиране на всички видове подбор в една и съща рамка и също е третиране на различните ери на подбор по еднороден начин.“ Но Шафнър смята, че има нужда от още изследвания, за да се потвърди приложимостта на метода в по-широк мащаб.

Все още дори най-добрите методи за геномен анализ са ограничени от прищевките на историята. Азиатските и европейските народи произхождат от малка група хора, напуснали Африка преди около 60 000 години, а такова свиване на популацията е изтрило много от генетичното разнообразие при европейците.

Геномът на африканците позволява на изследователите да погледнат много по-назад във времето, а това предоставя повече информация за еволюционните промени, които оформили човечеството.