Секс на орбита?
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:25
Никога незатихващият интерес към секса в Космоса се възобновява със завидна периодичност – на всеки 5 години. Прогресивната световна общественост изведнъж с нови сили се връща към търсенето на отговор на въпросите, кой, с кого и как е имал полови отношения на орбита?
Предишният повишен интерес към тази тема е бил през 2010 година, когато на Международната космическа станция (МКС) се намирали едновременно четири жени. Три се качили със совалката „Дискавъри“ – Дороти Меткалф-Линденбургер, Стефани Уилсън и японката Наоко Ямазаки. Четвъртата – американката Трейси Колдуел Дайсън, вече била на станцията. Космическите жени две седмици живели рамо до рамо с девет мъже. А това навеждало на разни мисли.
Пет години по-рано – през 2005 година – астронавтът Робърт Малън разказал за новата си книга ‘Riding Rockets: The Outrageous Tales of a Space Shuttle Astronaut, в която засягал интимни моменти…
През 2000 година френският астроном Пиер Колер пуснал своя книга с описание на позите, в които по негови сведения правели секс астронавтите в совалките в хода на секретни експерименти.
Теоретично може в шлюзовата камера
Малън е летял няколко пъти и не е губил либидо.
Сегашният интерес бил провокиран от появили се в руския сегмент на мрежата отговори на доста пикантни въпроси към астронавти от НАСА – въпросния Робърт Малън и неговия колега Лерой Чао. Журналистите от списание Men’s Health ги питали основно за обслужването на естествените нужди на орбита, но засегнали и секса. В резултат се появило интервю със заглавието What Happens to Your Pee, Poop, and Penis in Space. Ето какво споделят по същество астронавтите.
Малън: Едно от физиологичните изменения, случващи се в микрогравитация, се заключава в това, че течностите, включително, естествено, кръвта, се разпределят по тялото равномерно. Това прави бедрата, прасците и талията по-тънки, а гръдния кош и бюста при жените – по-големи. За съжаление лицето също подпухва. Ако внимателно се вгледате в астронавтите, то се вижда, че са подпухнали. Случва се главата да те боли. Но едно от преимуществата на всичко това е…
По-голям член?
Малън: Няколко пъти съм се будил с такава силна ерекция, че мога да пробия криптонит*.
Опитвали ли сте се да го скриете? Или никой не обръща внимание, защото се случва на всички?
Малън: В моя случай главата ми беше силно заета с други мисли: „Предстои ми да управлявам ръката манипулатор, където има спътник за милиард долара.“ Повярвайте ми, ако искате всичко да ви спадне, започнете да мислите за спътник за милиард долара.
Някой някога правил ли е секс в Космоса?
Малън: Със сигурност мога да кажа, че на совалките, където са летели заедно мъже и жени, това не се е случвало, защото няма къде да се уединят. Теоретично може да стане в шлюзовата камера, но всички биха разбрали какво точно правите там. Не се готвите да излизате в Открития космос, така че нямате причини да се намирате там.
Чао: Сигурен съм, че това не се е случвало, тъй като момчетата са момчета навсякъде. И ако някой го е направил и не е могъл да си държи устата затворена, то в края на краищата всички биха разбрали.
Усамотяването в Космоса е голям проблем – все някой ще дойде.
Тоест тайната не може да се запази, тъй като Хюстън ви наблюдава 24 часа 7 дни в седмицата?
Чао: Всъщност не. Ние управляваме камерите на совалките и на космическата станция и можем да ги изключваме.
Заподозряната японка
През 2010 година, заинтригувана от изобилието жени на орбита, обществеността не се стърпяла и по време на една пресконференция на върналия се на Земята екипаж журналистите накацали върху нежната му половина. Но не на всички жени, а само на японката Наоко Ямазаки. Очевидно тя изглеждала най-подозрителна.
„Къде сте влизали в интимни отношения? Има ли на МКС или на совалките помещение, където двойка може да се усамоти?“
Наоко избегнала отговора. Вместо нея отговорил командирът на кораба Алън Пойндекстър. От думите му станало ясно, че никой не забранява секса в Космоса, но и никой не го прави, изключително по етични съображения.
Лерой Чао казва, че камерите за наблюдение може да се изключат.
„Ние сме екип професионалисти – уверява Алън. – Отнасяме се с уважение един към друг. Отношенията ни са служебни, а лични отношения няма. А и ние не ги искаме.“
„Разчитаме на професионализма и трезвия ум на нашите астронавти. Няма никакви формални забрани за секс в Космоса“, официално потвърждавал навремето Ед Кемпиън, говорител на НАСА.
А ето странично свидетелство на Реймънд Нунън, автор на дисертацията „Философски аспект на ролята на сексологията в изследването на Космоса“:
„Посветил съм 10 години на своята дисертация и за това време съм питал десетки астронавти, но сред тях никой не е споделял, че е правил секс в Космоса. Когато се обърнах към НАСА, ми отвърнаха: „Не, няма секс, при нас работят професионалисти.“
Вместо коментар
Сексът в Космоса е полезен
Към секса в Космоса има и научен интерес. За него през 2000 разказал докторът на медицинските науки Валерий Евдокимов, водещ научен сътрудник на руския Национален институт по урология към Министерството на здравеопазването.
Според учения той и колегите му разработили и изпратили в Института по медико-биологични проблеми, отговарящ за здравето на космонавтите, обширна програма за сексуални експерименти за функциониращата тогава станция „Мир“ и още строящата се Международна космическа станция.
Било планирано проследяването на измененията в състава на спермата на екипажа в динамика, а не само преди и след полета. Предвиждало се с помощта на уреди да се оценява качеството на ерекция на орбита, нивото на либидото. Венецът на изследванията трябвало да бъдат полови контакти в Космоса.
По-късно станция „Мир“ била потопена, а за сексуални експерименти на МКС не е известно нищо – официални данни няма. Макар че, според медиците, сексът в Космоса би бил много полезен. Или поне за мъжката половина на екипажа.
Марк Лий и Джен Дейвис са се снимали в интересни пози, но така и не признали космически секс.
По време на продължителни полети се снижава изработването на мъжки полови хормони. Частично загубата може да се попълни от физическите тренировки, но най-забележителен ефект биха дали интимните контакти – един-два пъти седмично. При това с жена, тъй като мастурбацията не е толкова плодотворна в хормонален смисъл.
„Теоретично в Космоса може да се прави секс – твърди все пак Реймънд Нунън. – Независимо от отсъствието на гравитация кръвта в случай на необходимост ще се влее в половия орган и нищо не пречи на мъжа да изпита ерекция. Няколко мои респонденти са ми признавали, че са имали ерекция, впрочем отказваха да ми отговорят какво са правили с нея.“
През 1992 година на орбита се качила съпружеска двойка – Марк Лий и Джен Дейвис, но и те не признали космически интимни контакти.
–––
Ричард Майкъл „Майк“ Малън (Richard Michael „Mike“ Mullane) е полковник, астронавт на НАСА, роден през 1945 г. От 1984 до 1990 година извършва три космически полета на совалките „Дискавъри“ и „Атлантис“.
Лерой Ръсел Чао (Leroy Russel Chiao) е астронавт изследовател на НАСА, извършва 4 космически полета с обща продължителност 229 дни.
*Криптонит е твърд минерал със зелен цвят от фантастичната планета Криптон – родината на Супермен.
